Прясната вода на планетата ни ще свърши много преди петрола, като до 2030 вероятно вече ще има големи дефицити от нея, коментира директорът на подразделението за бутилирана вода на Nestle.
„Имаме голяма криза с управлението на водните ресурси”, казва Петер Брабек-Летмате пред CNBC, в кулоарите на организираната от Credit Suisse Азиатска инвестиционна конференция.
Около 1.2 милиарда души, или близо една пета от населението на планетата, живее в райони на недостиг на вода, а 500 милиона души се приближават към такава ситуация, по данни на ООН.
Други 1.6 милиарда души, или една четвърт от населението на планетата, са пред икономически дефицит на вода.
Освен че е намалил корпоративното потребление на вода с над 60% за последните няколко години, въпреки че е увеличил потреблението, Nestle работи с правителства, за да намери по-добри възможности за устойчиво използване на водата, коментира мениджърът.
Това не е напълно алтруистичен ход на компанията, която имаше близо 12-процентов дял на пазара на бутилирана вода в света.
„За хранителна компания, като Nestle, това е директен и индиректен риск. Цялата ни верига е изложена на него, от фермерите, които произвеждат суровините, до потребителите.”, коментира Брабек-Летмате. „Това е причината, поради която се намесихме в проблема с водата.”
Вътрешнофирмено Nestle са създали „цена в сянка” за водата при местните й операции, за да гарантират, че създават вътрешна психологическа бариера за разхищаването й.
Таксуването на водата може да се окаже взривоопасно политически, заради опасенията, че бедните ще изгубят достъп до продукт от първа необходимост.
„Водата е човешко право, напълно съм съгласен с това”, коментира Брабек – Летмате, отбелязвайки, че около 30 литра дневно, нужни за ежедневна консумация, трябва да се осигуряват безплатно, за тези, които не могат да си я позволят. Но това количество е едва 1.5% от водата, която се унищожава ежедневно, казва той.
Повече го притесняват останалите количества.
„Не смятам, че е неотменно човешко право да пълниш басейн. Не смятам, че е човешко право да миеш коли. Да поливаш голф игрище.”
Освен останалите опасения, Брабек-Летмате коментира, че има огромна инвестиционна дупка при водната инфраструктура, изчислявайки, че минимална глобална нужда от водна инфраструктура е за 770 милиарда долара годишно, като годишният дефицит е около 250 милиарда.
„Инфраструктурата се разпада”, коментира той, добавяйки, че това не е проблем само на развиващите се страни, и дава пример с Лондон, където загубите са 35%, заради лошата инфраструктура.
