Милиардерът Александър Несис е натрупал състоянието си от злато, сребро и банкиране. Следващата му цел: да произвежда редки земни елементи от материал, изоставен при разработката от Русия на атомната й бомба през 1940-те, разказва в свой репортаж Блумбърг.
Холдинговата компания на Несис, ICT, създаде съвместно предприятие с държавната Ростех, за да се ускори производството на редки земни елементи, като се използва съдържащ торий концентрат, складиран от повече от 60 години.
Партньорите в съвместното предприятие планират и да се опитат да вземат на концесия находището Томтор в сибирската република Якутия, със залежи от над 150 милиона тона руда, съдържаща редки земни елементи, което е едно от най-големите в света.
„След като имаме технологията и най-доброто находище, ще имаме конкурентна позиция в този сегмент“, казва той. Разходите по проекта може да достигнат 1 милиард долара в идните 5-6 години, което ще помогне на Русия да развие първия си добив на редки земни елементи, използвани при високотехнологична продукция, като iPhone и хибридни коли.
Несис има състояние от 3.3 милиарда долара, според индекса Bloomberg Billionaires, в т.ч. дял в производителя на злато Polymetal International, а до юли и в Уралкалий, най-големият световен производител на поташ.
50-годишният Несис разпродаде последните си акции от 12-процентовия си дял в Уралкалий само дни преди руският производител да развали маркетинговото споразумение с Беларус, което срина цените на акциите на всички компании в сектора.
Неговият залог на Уралкалий бе базиран на това, че комбинацията с конкурента Силвинит, завършена през 2011, ще донесе добри възвръщаемости, разказва Несис пред Блумбърг.
„След като видяхме стойността на това сливане да се материализира в цените на акциите, започнахме да продаваме“, разказва той.
Скандалът с Беларус
Компаниите на Несис продадоха една трета от дела си в Уралкалий през август 2012 и още 33% в началото на тази година. Продажбата на останалата една трета бе завършена през юли. Това стана само дни преди на 30 юли Уралкалий да се оттегли от Беларуската калиева компания, съвместното търговско дружество с беларуската Беларускалий, което контролираше 40% от световния износ на поташ, нещо което доведе до лют скандал с беларуския президент Лукашенко.
Акциите на Уралкалий се сринаха с 19% в деня, в който новината за разваляне на съвместния бизнес бе обявена. Излизането на Несис навреме означава, че той е на плюс от инвестицията си при поташа, по изчисления на руската инвестиционна банка VTB Capital.
„Смятаме, че Несис вероятно излиза с печалба от 1 милиард долара, дори след изплащането на дълга, който вероятно е взел за натрупването на позицията си“, коментира анализаторът на VTB Capital Елена Сахнова.
Атомна бомба
ICT на Несис контролира 50% плюс една акция от TriArkMining, съвместното предприятие с държавната Rostec.Партньорът на ICT бе създаден от държавата през 2007, с цел да промотира новите технологии в държавните предприятия, като има дялове в над 600 компании.
TriArkMining купи от държавата запаси от 82 000 тона монацитен концентрат, който съдържа торий, ползван като алтернатива на урана като ядрено гориво, както и редки земни елементи. Запасите са изоставени през 1940-те, когато СССР реши да не използва торий и прибегна до уран за атомната си програма.
Концентратът е извозен до Красноуфимск в Урал, където бе на склад, докато ICT не реши да го купи миналия месец. Той съдържа 7% торий и 55% редки земни елементи, при максимум 5%, който се съдържа по естествен път в рудата, обяснява Несис.
Това е напълно достатъчно за TriArkMining веднага да започне производство на редки земни елементи, прескачайки лабораторната фаза на тестване, пред която са изправени новите проекти, казва Несис.
„Любим проект“
Китай, който доставя 90% от всички редки земни елементи в света, наложи експортни квоти през 1999, за да запази резервите си и да намали замърсяването, което съпътства добива им. САЩ, ЕС и Япония се оплакаха през март на Световната търговска организация, че Китай ограничава продажбите на редките земни елементи, група от 17 химически подобни елемента, използвани във вятърни турбини и хибридните автомобили.
Polymetal която Несис основа през 1998 и в която все още контролира 17%, остава „любимият ми проект“, обяснява милиардерът.
Polymetal трябва да се възползва от статуса си на евтин производител и да придобие още мини, предвид това, че цените им са ниски в момента, заради спада в цената на златото, което падна до 1200 долара за унция през юни, казва Несис.
От 2008 насам, Polymetal увеличава продукцията си и от 18 тона златен еквивалент годишно през въпросната година се очаква тя да достигне 40 тона през 2014.
Това стана възможно благодарение на финансовата криза, която срина цената на активите и позволи на компанията да разработва залежи, които по онова време не бяха докосвани, като Майское, Сопка Квартцевая и Варваринсое в Казахстан, разказва Несис.
