Една древна китайска поговорка казва, че „без ориз дори и най-умната домакиня не може да сготви“.
Днес, домакините в Китай е слабо вероятно да останат без ориз. Страната, която има излишък от зърното, заради близо рекордната реколта, е на път да стане и най-големият вносител на ориз за първи път, като изпревари Нигерия.
Исторически, Китай е най-големият производител и потребител на ориз. Извън годините, в които лошото време водеше до дефицит, тя бе нетен износител, като продаваше излишъка си основно в Азия и Африка. През 1998 година, например, Китай бе световен износител №4, като имаше дял от 14% на световния пазар, по данни на щатското земеделско министерство.
През последните години, обаче, страната стана нетен вносител на ориз, като активно пазаруваше от страни като Виетнам, Пакистан и Мианмар.
Основен двигател на бума във вноса бяха китайските мелници, които търсеха евтин чужд ориз, във времена, когато ценовата подкрепа от страна на Пекин доведе до по-високи цени.
Ма Уънфън, зърнен анализатор в Beijing Orient Agribusiness, казва: „Тъй като разходите за предприятията за покупката на местен ориз са далеч по-високи, те предпочитат вноса“.
За да стимулира земеделското производство, Китай осигури на фермерите субсидии, както и сложи минимални изкупни цени за определени зърнени култури, за да намали волатилността на вътрешния пазар на ориз.
Това, обаче, означаваше, че цените на определени земеделски продукти в страната трайно се „отвързаха“ от международните цени.
Минималната изкупна цена за дългозърнестия ориз е поставена от Пекин на 420 долара за тон, а пазарните й цени в страната са около 600 долара на тон, което е около 50% повече от виетнамския ориз.
През 2012 Китай внесе 2.9 милиона това ориз, докато Нигерия внесе 3.4 милиона тона. Очаква се Китай да купи от външни пазари 3 милиона тона тази година, с което ще изпревари африканската страна, която ще внесе 2.4 милиона тона.
„Вносът на ориз от Китай е феномен, воден от политически подбуди“ – коментира Фред Гейл, старши икономист на щатското земеделско министерство. „Китайското правителство използва политика на подкрепа на цените, за да гарантира, че цените не падат и фермерите са на печалба“.
Присъствието на страната на световния пазар на ориз щеше да разтревожи търговците, ако не беше силната реколта напоследък, в т.ч. очакваната много силна реколта тази година.
Глобалното производство на ориз се очаква да е от 479 милиона тона за земеделската 2013/14, благодарение в огромна степен на субсидиите в основни страни износителки, като Индия и Тайланд.
Основният въпрос, който тревожи търговците е дали Китай ще остане водещ вносител, като при другите зърнени култури. Страната е вносител №1 на соя, а покупките на царевица зад граница също растат. Силните дъждове, които увредиха пшеницата в много райони в Китай, означават, че страната тази година ще е вносител №2, след Египет, на зърнената култура.
Експерти коментират, че заради нарастващото търсене на храни, освен ако Пекин не се опита да спре износа с някакви търговски бариери, за да защити прозводителите си, е резонно да се очаква, че в близко- до средносрочен план китайският внос при зърнените храни ще продължи да е при добри темпове.
Заради растящия внос на храни страховете за способността на страната да гарантира сама потреблението си и хранителната си сигурност, обаче, растат, а местната преса е пълна със статии за липсата на конкурентноспособност на местния земеделски сектор.
В друг знак за това, че властите са разтревожени, доклад на министерството на земеделието от началото на годината сочеше за „ценовия феномен, който е с главата надолу“, визирайки пълното несъотвествие между местните и международните цени на храните.
Въпреки че Китай има квоти за вноса на ориз, огромни количества се внасят незаконно през границите, казват анализатори. В крайна сметка, международните цени ще станат определящи за нивото на китайския внос.
„Бъдещата търговия с Китай с ориз ще зависи от това дали страните, които изнасят за страната ще продължат да имат по-ниски цени от Китай“, коментира Гейл.
