ЕС трябва да излезе с единна позиция по шистовия газ, иначе рискува деиндустриализация, смята босът на австрийската енергийна група OMV, в пореден коментар показващ опасенията за конкурентноспособността на европейските фирми, предвид шистовия бум в САЩ.
Напредъкът при хидравличното разбиване, известно като „фракинг“, позволи на САЩ да разработи огромни резерви от доскоро недостъпен газ, което доведе до рязко понижаване на цените и даде на щатските компании достъп до много евтина енергия.
В Европа обаче има нежелание за използване на технологията, като няколко нации, като Франция и България, дори наложиха мораториуми на фракинга, заради опасения за околната среда, оставяйки европейските компании да се борят с цени на газа, които са близо 4 пъти по-високи от тези които ползват щатските им конкуренти, пише вестник Файненшъл таймс.
Герхард Ройс, изпълнителният директор на OMV, коментира, че нивото на противопоставяне на обществеността на фракинга в Европа, означава, че е нужна подкрепа на централно ниво, за да се позволи ползването на технологията.
„Нуждаем се от много по-силна европейска позиция, не подход „всяка страна по отделно“. Това не върши работа. Публичният страх е толкова голям, че без европейски чадър ще е много трудно за (отделните) правителства да направят каквото и да е в тази област“.
Провалът на идеята да се развиват европейските шистови резерви, каквито има в поне 15 държави, означава, че европейските компании са поставени в неблагоприятно конкурентно положение, в сравнение с азиатските и щатските конкуренти и ще доведе до загуба на работни места и инвестиции в Европа, предупреждава Ройс.
„Хората не осъзнават, че губят работата си заради липсата на инвестиции. Деиндустриализацията може и да не е видима сега, но в момента, в който стане видима, ще е твърде късно“.
„Трябва да не забравяме, че европейската икономика се конкурира с щатската и азиатските и китайската. Касае се за повече от въглеродните емисии. Трябва да видим по-мащабната картина. Но балансът липсва, защото политиката ни в Европа е с твърде кратък хоризонт и твърде популистка“.
Комисарят по енергетиката в ЕС, Гюнтер Йотингер, коментира, че ЕС работи по технически и екологични насоки, които държавите-членки да прилагат за компаниите добиващи шистов газ, но заяви, че ЕС не може насила да накара държавите да се откажат от забраната за добив на неконвенционален газ.
„Можем да договорим стандарти, но след това си зависи от страните-членки“, заяви той. „Нуждаем се от пионери и от демонстрационни проекти, които могат да помогнат за по-високо ниво на приемане на шистовия газ“, заяви Йотингер.
В последните месеци европейските производители все по-активно отправят призиви за намаляване на огромната разлика в цените на енергийните продукти между Европа и САЩ. Волфганг Едер, изпълнителният директор на австрийския стоманодобивен гигант Voestalpine, коментира наскоро пред Файненшъл таймс, че европейските производители плащат 4 пъти по-високи цени за газ и 50% по-високи за електричество.
Voestalpine планира да отвори фабрика, която произвежда стоманени заготовки в Северна Америка през 2016, ход който Едер описва като „първа стъпка“ за възползване от по-ниските цени от другата страна на Атлантика.
Ако тази разлика в цените не намалее, Едер сочи, че очаква и други компании, особено в енергоинтензивните индустрии, да последват примера.
„Ако този ценови фактор не бъде значително намален в идните години, то европейските компании ще стават все по-малко и по-малко конкурентни и ще преживеем масов бяг (на компаниите) от Европа“.
