Статия на Oilprice.com
Администрацията на Обама досега удържа на натиска на големите петролни компании за изграждането на спорния тръбопровод Кийстоун, но ситуацията е сигурна победа за Shell в арктическа Аляска.
Ако природозащитните организации не излязат с ход с който да „спечелят мача“ в последната минута, Shell [RDS.A ] ще започне още през юли сондажи, за пълен потрес на местното население, което се страхува за съдбата на бреговете и биоразнообразието.
По време на речта си на Арктическата кръгла маса в Норвегия на 26 юни вътрешният министър на САЩ Кен Салазар коментира:
„Мнозина от вас знаят, че в момента сме в краен етап на щателно разглеждане на предложението на Shell за пробиването на кладенци в моретата Бюфорт и Чукотско, през това лято. Ако Shell отговори на стандартите ни и мине инспекциите ни, добивната му дейност ще се извършва под най-внимателен контрол и най-висшите стандарти за безопасност“
Това изказване е дипломатично шикалкавене за вече свършен факт. Shell вече подготвя разработването на два кладенеца в Чукотско море и Бюфорт.
Shell, както винаги, бяха неумолими, като похарчиха над 4 милиарда долара за лобиране за добива в Аляска. Администрацията на Обама също бе неумолима и кампанията на Shell в Арктика не бе безплатна, от гледна точка на нематериалните разходи. Компанията продължи да оказва подкрепа за екипа по климатичните промени на държавната администрация.
Хазартният ход на Обама в Аляска, обаче, е рисков. През 2010, като отговор на катастрофалния разлив на ВР в Мексиканския залив, бе издаден президентски мораториум за нови офшорни проучвания за нефт и газ.
Още един разлив в стил ВР ще е разрушителен – в екологичен и политически смисъл.
По време на кръглата маса в Норвегия Салазар обяви и Петгодишен план за отдаване под наем на площи за добив на нефт и газ в контитенталния шелф.
Той ще стартира за Чукотско море през 2016, а за Бюфорт – през 2017.
Между настоящия момент и стартирането на раздаването на площите има време за оценка на индустриалните възможности и екологичните страхове.
Целта е да се използва времето и да се установи кои райони имат най-голям потенциал за добив на нефт и газ и кои са най-екологично и културно чувствителни.
Въпреки че програмата предлага петгодишен период на оценка и до известна степен този факт се приветства от екологичните организации, все още има силни критики, поради факта че добивът в Арктика е новост. Дори Националната петролна комисия призна наскоро, че Бреговата охрана на Аляска няма капацитет да се справи с голям петролен разлив. А този проблем едва ли ще бъде решен до 2016.
Според думите на Бетси Биърдсли, директор на Програмата за екологични права в Alaska Wilderness League, в коментар за Форбс, Shell “се надяват да сондират във води, които са дом на полярните китове, моржове, тюлени и ред други видове, които са основата на поминъка и културата на инупиатите (местното население). Ако Shell реши да започне добив, създава риск от петролен разлив в екстремните условия на Арктика, без да има ресурсите, познанието и инфраструктурата да почисти“
