Развиващите се икономики ще бъдат „ударени“, тъй като по-слабата наличност на водни ресурси добавя към проблемите срещу които земеделците са изправени, в момент когато те така или иначе трудно задоволяват търсенето на храни, се посочва в анализ на CH2M Hill Cos.
Страни, при които наличността на вода е слаба, в това число Китай, ще продължат да повишават вноса на храни, като по този начин ще пресушават ресурсите на някои от най-големите селскостопански производители, като САЩ и Бразилия, коментира Лий МакИнтайър, изпълнителен директор на CH2M. Компанията предлага услуги – от третирането и преработката на отпадни води, до строителството на напоителни системи и чистенето на ядрени обекти.
Цените на храните, следени от ООН, през юни отбелязаха 10-ти месец на поскъпване в последните 12 месеца, като останаха близо до рекордни измерения заради по-високите цени на захарта, млякото и ориза, докато месото е на пикови стойности. Световната банка изчисли, че по-високите цени на храните са довели до това 44 милиона души по света да изпаднат в бедност.
„Цените на храните ще растат“ – коментира МакИнтайър, без да визира времева рамка – „Страните, които се опитват да реализират растеж, ще бъдат подложени на още и още удари. Ще изпитват недостиг на вода“
Компанията му, базирана в Ингълууд, Колорадо, осигурява планиране, финансиране, строителство и услуги по поддръжката на системи въ водния сектор. Тя има брутни приходи от 6,3 милиарда долара за миналата година и няма намерения за публичен статус.
„Глобалното производство на храни не може да задоволи търсенето“ – коментира Фред Нюман, съ-директор на аналитичния екип за Азия на HSBC. „Страни, като Китай, са жертви на засушавания от много години. Виждаме и други части на света да са застрашени от суши, което започва да оказва влияние на световните цени на някои храни“
Щатският „царевичен пояс“ е между областите в САЩ, с най-много виртуален „воден износ“, тъй като културата иска много вода за да расте.
„Царевичният пояс“ включва щатите Айова, Илинойс, Индиана, Минесота и Небраска. Петте щата имат дял от 62% от реколтата на царевица и 55% от реколтата на соя за миналата година в предлагането на САЩ, страна, която има около 50-процентов дял в световната търговия с царевица, посочва Блумбърг.
„Има връзка между енергетика, вода и храна“ – коментира 62-годишният МакИнтайър – „Много е трудно да се доставя вода. Най-добрият начин да „доставяш вода“ е чрез храните.
За да произведеш килограм царевица са нужни 900 литра вода, а за соя – двойно повече, според изчисления дадени на сайта Water Footprint Network.
Китай, най-големият световен потребител на соя, купи 24 милиона тона от общо 37,97-те милиона тона изнесени от САЩ от 1 септември 2010 до 23 юни 2011, според данни на щатското земеделско министерство.
„Как получават вода в Китай? За да разработят, купят земя и доставят вода до нея на китайците ще им трябват огромни инвестиции. Затова ще видите много инвестиции от тях другаде. По този начин те „внасят вода“ – коментира МакИнтайър, визирайки потенциални инвестиции на китайците, в страни като Бразилия.
