„Нилана“ спря да работи и пое към банкрута

20 октомври 2012 - 12:31 |   Прочетена (1818) |   Препоръчай (0) |   Коментари (0)

Един от водещите производители на хлебни изделия в България, „Нилана“, в момента е пред фалит. Компанията от месеци не е плащала заплати, а от две седмици е спряла производство, а щандовете й в магазините пустеят, пише в последния си брой вестник „Капитал“.

Ток няма от дни. Газ също. Вода все още има, но вероятно и тя скоро ще спре. Бурените край оградата не могат да скрият нахвърляните боклуци, а рекламите върху фирмените бусове бавно избледняват и се лющят, описва нерадостната картина в княжевския завод на фирмата вестникът.

Редом с това тече и друг, финансов сюжет – разиграва се на фондовата борса, където дъщерното дружество на "Нилана" - "Хлебни изделия-Подуяне", в средата на годината спря плащанията по емитираните през 2008 г. облигации.

След преговори за разсрочване на емисията и ангажимент на длъжника за допълнителни обезпечения по нея, преди дни Обединена българска банка от името на облигационерите внесе в съда иск за обявяване на "Нилана" и "Хлебни изделия - Подуяне" в несъстоятелност. Официално решение по него все още няма, но каквато и процедура да последва – оздравителна програма или продажба на имуществото, краят на двете компании ще е продължителен и тягостен.

Единственият им шанс за момента е мигновената продажба. Според писмо до облигационерите кандидат-купувач има в лицето на арендатора от Хасковско Петър Касев, който още през юли е заявил намерение да купи всички дружества от групата на "Нилана" и да оздрави бизнеса. Обещаните гаранции обаче все още не са налице, така че шансът за сделка става все по-нищожен. А с него и този заводите в Княжево и Подуяне скоро да подновят работа. Поне при сегашния собственик.

Първите сигнали за проблеми с бизнеса на "Нилана" дойдоха още миналата година, когато компанията започна да бави заплати на работници и сви обема на производство, припомня „Капитал“.

В края на годината заводът в Княжево спря поточната линия за хляб и там остана действащ само сладкарският цех. Малко след това, по думите на служители от "Нилана", те са спрели да получават и заплатите си.

Така "Хлебни изделия – Подуяне" остана основен производител в рамките на групата. Но с видимо влошаващи се резултати. В края на 2011 г. дружеството направи само частично плащане на лихвите по облигациите си, като уведоми облигационерите (основно пенсионни и взаимни фондове), че ще преведе остатъка в 30-дневен срок.

На 9 януари сумата бе платена, но отсрочката бе сигнал за финансови затруднения. Те излязоха наяве през юни тази година, след като дружеството не преведе дължимото лихвено плащане от 210 000 евро. В същото време финансовият отчет на "Хлебни изделия – Подуяне" за тримесечието от април до юни показа 1.26 млн. лв. загуба и над два пъти намаление на продажбите, сравнено с предходната година – от 5.9 млн. лв. на 2.3 млн. лв.

В доклада към финансовия отчет няма обяснение за това рязко влошаване на резултатите. Подобно на предишните обаче и в него личи тенденция за по-бърз ръст на разходите на дружеството спрямо приходите му. Причината е трайното поскъпване на основната производствена суровина – брашното, чиято цена само през 2011 г. е нараснала с над 50%. Така в продължение на години себестойността на хляба се е увеличавала при почти непроменена крайна цена.

Последното, според хора от хлебния бранш, е резултат от свитото потребление в кризата, което доведе до силен натиск за ниски цени на пазара. Според тях той идва основно от страна на големите вериги, които се конкурират помежду си именно на тази база. А "Нилана" от своя страна е изпаднала в прекалена зависимост от партньорството си с тях. Факт е, че през последните години през големите вериги минаваха близо 50% от продажбите на компанията.

"Опитаха да работят с всички големи търговци и ето докъде стигнаха. С колегите сме единодушни, че причина за фалита им са търговските вериги и техните условия към доставчиците с всичките надценки и такси, които налагат", коментира собственик на предприятие за хляб.

Според друг представител на бранша логиката е следната: докато цената на брашното расте, доставните цени на хляба не са променяни от десет години и това стопява маржа, при който работят производителите на хляб. Освен това стоката се кара до магазините по няколко пъти на ден, което я прави зависима и от скъпите горива. "Всичко това е на наш гръб, тъй като търговските вериги имат железни дългосрочни договори и почти не допускат промени в цената", коментира той.

 Kaufland, Billa, Carrefour, Metro, HIT, "Фантастико", "Пикадили" - това са само част от големите търговци, в чиито обекти се продаваха продукти на "Нилана". Причината е прозаична: с нарастващия пазарен дял на търговските вериги през годините за много производители договорите с тях станаха повече от задължителни. "Нилана" не правеше изключение, а може би най-шумно рекламираното й партньорство бе това с Kaufland. То започна още с първия магазин на германската верига в Пловдив и продължи с всеки нов обект.

"С разкриването на магазините на Kaufland ще расте и "Нилана", твърдеше собственикът на компанията за хляб Николай Тапаров с отварянето на първите си обекти в магазините на веригата през 2006 г. По това време компанията влизаше със самостоятелен щанд в пространството пред касите в Kaufland, продаваше и на рафтовете вътре, а дълго време произвеждаше и хляба под собствената марка на търговската верига. Вероятно заради тази обвързаност мнозина свързаха финансовите проблеми на производителя на хляб точно с това партньорство.

От ръководството на Kaufland отказват коментар пред „Капитал“. Източник, близък до веригата, обаче отхвърля твърденията като несъстоятелни. Според него "Нилана" е работила при еднакви условия с останалите доставчици, а проблемите на компанията са плод единствено на недалновидно управление – непремерено разрастване и неправилно позициониране. По повод на твърденията за натиск върху ценовата политика на веригата той заяви: "Мениджърите трябва да имат глави на раменете си и да преценят на какви цени сключват договори."

Етикети:

,

,

,

Реклама

Коментари »

 Вашият коментар
Автор:
Коментар:
Реклама
Намерете ни във Facebook »