„Дали най-големите актьори в обществото не са сред благородниците?“
Този въпрос кара Пол Пиф, кандидат-доктор по психология от университета в Калифорния, да направи проучване дали по-висшата социална класа значи и по-високи идеали, пише Блумбърг.
Отговорът, до който достига Пиф, след седем проведени експеримента, е „не“. Преследването на собствения интерес е „фундаментален мотив сред елита ни, а повишеното желание, свързано с по-голямо богатство и благосъстояние може да повиши склонността към нередни постъпки“, пишат Пиф и колегите му в свой труд.
„Горната класа“, както я определя екипът в проуването, е по-вероятно да наруши правилата при шофиране, „да вземе близалка от дете“, да лъже при преговори, да мами за да увеличи шансовете си за награда, да предприема неетично поведение в работата си. Решението, твърди Пиф, е да се намери начин да се увеличи съпричастността сред богатите.
„Богатите не са лоши по рождение. Но с издигането ти по стълбицата, независимо дали си човек или примат-нечовек, ставаш повече фокусиран към себе си. Това може да бъде променено, като се припомня на „горната класа“ за нуждите на останалите. Може да не им идва отвътре, но подобно припомняне е достатъчно за да увеличи мотивите им за повече алтруистично поведение“
Тази теория ще е обект на следващото му проучване. Пиф иска да установи как да бъдат променени моделите на алчност и егоизъм, когато се появят.
Досегашни проучвания показваха, че студентите по икономика са по-често склонни да описват алчността като нещо позитивно. Съчетаването на икономика с курсове по етика може да е от помощ, казва Пиф.
„Може да се окаже просто – не само да се окуражава индивидуалното представяне, но и важността на сътрудничеството и подобряването на благосъстоянието на другите. Но по това трябва доста да се работи“
В поучването на Пиф е установено, че поне част от богатите, взели участие в проучването, „смятат алчността за нещо позитивно и ползотворно“, вероятно на база на образованието им, личната им независимост и на нещата, с които е трябвало да се справят, пишат авторите.
В един от експериментите, 195 възрастни, набрани чрез сайта Craigslist, са поканени да участват в игра, при която „хвърлят“ компютърно симулирани зарове, с обещание победителите да получат купон за подарък на стойност 50 долара. Всъщност, програмата е настроена така, че всички участници да имат един и същ резултат. Тези, които докладват, че при тяхното „завъртане“ индикацията на заровете е над 12 – лъжат, обяснява Пиф. Оказва се, че това са най-често хора с по-висок социален статус.
„50 долара „не са пари“ за хора, които печелят над 250 000 долара на година. Тогава защо са по-склонни да лъжат? За хора с по-нисък статус – тези пари значат повече“
Според Пиф по-бедните вероятно мамят по-рядко, защото разчитат повече на общността за да оцелеят и се опитват да живеят по стандартите на общността. За сравнение „висшата или горната класа е по-силно фокусирана върху себе си, считат се за привилегировани и са заети с модели на поведение, които са по-егоистични“
При тестовете с автомобили, около една трета от по-заможните шофьори са отнемали предимство, което е близо два пъти повече, отколкото при тези с по-евтини автомобили. В допълнение, близо половината от хората с по-скъпи коли не са спирали на пешеходци, докато почти всички с по-евтини автомобили спират, сочи екипът провел проучването. Експериментът е проведен по отношение на 426 автомобила.
