Китайска туристическа компания, качена на борсата в САЩ, иска инвеститорите да излеят парите си в дълбока черна дупка. Буквално.
Китайският „Подземен Гранд Каньон“ е на един час път с кола от мъгливия град Линйъ, в източната провинция Шандун и обещава на посетителите 3 километра от огромни сталактити, многоцветни светлини и вълнуващо спускане с шейна.
Проследяването на приходите на атракциона обратно до инвеститорите в САЩ, обаче, се оказва още по-сложен лабиринт. Следвайки тази следа ще видим през какво трябва да премине един китайски бизнес, за да си осигури качване на чужда борса, което носи възможност за финансиране и престиж у дома.
„За предприемачите, излизането на борсата е нещо, което им дава усещане за признание. За работниците, е нещо, което дава чувство на удоволетвореност“ – коментира преди 4 години в туристическо издание Джан Шанцзю, президент на компанията.
Собствениците на атракциона Подземен Гранд Каньон всъщност са използвали главозамайваща серия от холдингови компании, докато накрая успяват да се листват в края на 2010 чрез т.нар. „обратно сливане“
Практиката на „обратното сливане“ излезе под прожекторите през последната година, когато известни с късите си позиции инвеститори, в това число Muddy Waters, насочиха атаките си срещу някои листвани в САЩ и Канада фирми, като публкуваха доклади, в които ги обвиняват в измама. Това доведе до сриване на акциите на въпросните компании от което шорт-селърите спечелиха.
Някои компании листвани с обратни сливания, като китайската компания за чисти технологии Rino International, в крайна сметка бяха принудени да слязат от борсата, след обвиненията на шорт селърите за счетоводни измами.
Компанията, контролираща Подземния гранд каньон в Шандун не бе сред обвинените и не е свързана с извършването на нищо нередно. Пътят й до качването на борсата в САЩ, обаче, представлява детайлен портрет за практиката на „обратните сливания“
Туристическата атракция, намираща се отвъд малък път в селцето Йъшуй, където се гледа просо и царевица, е „рожба“ на изобретателността на Джан, местен магнат, който през 2004 година наема пещерата от общината в Линйъ за близо 60 години.
С оформените като скала будки за билети и ярко осветени галерии, пещерата е привлякла миналата година 670 000 туристи, съобщава компанията. За сравнение, най-старият национален парк в САЩ, Йелоустоун, е бил посетен от 3,6 милиона души миналата година (Заб. На Ройтерс – Йелоустоун не е листван, нито Големия Каньон в Аризона)
Подземният каньон генерира приходи от продажбата на билети, от спускания с шейни и пропуски за други атракции в пещерата. Фирмата пази и кръгли китайски гърнета с вино, които продава на посетителите.
Джан се амбицира да изкара пещерите на борсата през 2007, когато коментира в интервю пред местен туристически сайт, че иска да види компанията си, Shandong Longkong Travel Development Co Ltd, публична, за да може той и служителите му да имат по-лесен достъп до кредити.
„IPO-то означава да излезеш на борсата и да подобриш значително репутацията на марката Longkong. Медиите отдават далеч по-голямо внимание на публичните компании, отколкото на частните. Компанията може да използва този нематериален актив (публичния си статус) и да привлече много талант в бъдеще“ – споделя тогава Джан.
Качването на борсата на туристически атракции не е новост за Китай - Huangshan Tourism предлага хотелиерски услуги и возене с лифт към величествената планина в провинция Анхуи, а Lijiang YuLong Tourism подобни услуги в югозападната провинция Юнан.
Това, което прави Shandong Longkong Travel и пещерните му галерии уникално е листването на борсата в САЩ, което дойде след спорния напоследък процес на обратното сливане, който му позволи да заобиколи IPO-процеса.
Връзката между дружеството и борсата в САЩ е лабиринт, подобно на самите пещери.
Longkong се контролира от компания-черупка в Хонконг, която има само имейл адрес там. Тази компанията се притежава от друга холдингова компания, на Британските Вирджински острови, която от своя страна се притежава от Long Fortune Valley Tourism Intl Ltd.
Джан в крайна сметка успя благодарение на базираната в Далас Halter Financial Group да се листва на борсата в САЩ през октомври 2010, като сля Long Fortune с BTHC XV, холдингова компания от Делауер, появила се през 2003, когато Halter купи фалирала верига старчески домове.
По този начин Long Fortune използва факта, че BTHC е качена на борсата и в крайна сметка притежава цялата верига от компании, които разплетени назад, водят до една пещера в провинция Шандун.
Не е ясно защо компанията е трябвало да използва толкова много холдингови дружества между пещерния бизнес и листването, но този доста заобиколен път й е спестил преминаването през доста по-стръмен процес на качване на борсата, коментира Ройтерс.
Halter Financial е основана от тексаския бизнесмен Тимъти Халтър, който стана пословичен с листванията на китайски компании през задната врата, но в последните месеци се дистанцира от процедурата, след като Комисията по борсите и ценните книжа започна проверка на някои от въпросните „сливания“.




