Банкерите имат странно звучащ проблем в наши дни – затрупани са с кеш. Тълпи от клиенти и бизнеси, обезкуражени от клатещите се пазари, изкарват парите си от рискови инвестиции и ги вкарват в банкови сметки, където те са от малка полза за стимулиране на икономиката.
Въпреки че финансовите институции не са започнали да връщат клиентите си от вратата, те се опитват да обезкуражат част от вложителите, от това да „паркират“ кеша си при тях. При все по-малкото атрактивни възможности за кредитиране и инвестиране, за банките е по-трудно да обърнат този кеш в здравословни печалби.
През август Bank of New York Mellon предупреди, че ще наложи такса от 0,13% по депозитите на определени клиенти, които вкарват и изкарват огромни камари кеш по сметките си.
Други намират по-деликатни начини да спрат притоците. Освен, че реално плащат нула по чековите сметки и депозитните сертификати на клиентите си, някои гиганти, като JPMorgan Chase, U.S. Bancorp и Wells Fargo прехвърлят част от цената по федералното депозитно застраховане на техните клиенти от малкия бизнес.
Дори местните банки, прехвалени с ориентацията си към „малкия човек“, вече изглежда не се притесняват, ако си вложите парите някъде другаде.
„Просто вече не ни трябват“ – коментира Дон Стърм, собственик на American National Bank и Premier Bank , местни банки, които имат 43 клона в Колорадо и три други щата. „Ако имате повече пари, отколкото количество с което да знаете какво да правите, щяхте ли да искате още?“
Подобно на банките на г-н Стърм, Hyde Park Savings Bank, регионална банка в предградията на Бостън, понижи лихвите по депозитите тази пролет, за да стимулира клиентите с по-малки печалби да се преместят. Като резултат, Hyde Park се отърва от около 1000 от 35-те си хиляди вложители, предпочитайки клиенти, които имат и чекови и спестовни сметки.
Досега банките отчитат скромни ръстове в кредитирането тази година. Критиците, обаче, винят индустрията, че е с доста „стиснати пръсти“ – колкото и да твърдят банкерите, че търсенето е анемично, особено по отношение на най-качествените кредитополучатели.
Но издутите сейфове на банките са прът в колелото по отношение на изправянето на икономиката на крака.
Обикновено, при по-жизнена обстановка, бумът на депозити се използва за финансиране на бизнеса, за разширяване на заводи и за покупката на жилища. Но при днешната крехка икономика, огромната част от новите депозити има твърде нищожна дан за възстановаването на икономиката. От 41,8-те милиарда долара под формата на депозити, които Wells Fargo е набрал през третото тримесечие, например, само около 8,2 милиарда са били заделени за даване под формата на нови кредити.
Обикновено банките правят здрави печалби, като ползват новите депозити и ги инвестират или ги дават като кредити, при значително по-високи лихви от тези, които плащат на спестителите. Но този традиционен банков модел е вече пробит.
Днес, банките не плащат на спестителите почти нищо по влоговете им. Както личи, банките не правят пари от тези планини от кеш. Нивата на кредитиране така и не се възстановиха спрямо тези отпреди няколко години и заемите изостават от темпа на депозитите.
Нещо повече, рентабилността на новите заеми пада. Тъй като Федералния резерв реално определя „пода“ при който банките определят нивата си на кредитиране, решението му да понижи основната лихва ефективно до нулата означава, че банките печелят по-малко пари по депозитите, които раздават като кредити.
Банките печелят по-малко и по депозитите, които инвестират. Те традиционно „паркират“ този кеш overnight във Фед за „жълти стотинки“ или го инвестират в „ултра-сигурни“ ценни книжа, като ДЦК. Но при положение, че лихвите са толкова ниски, доходностите на тези инвестиции се сринаха.
С други думи, това което банкерите наричат спред, беше поизстискано – те правят по-малко пари от всеки долар, който държат.
„Много е трудно да вземам депозит и да постигнем добър спред“ – коментира Уилям Парент, изпълнителен директор на Hyde Park.
Всъщност, натискът върху спредовете представлява по-голяма заплаха за печалбите на банките от новите финансови регулации. Оливър Уайман, от консултантска фирма в сектора на финансовите услуги, изчислява, че печалбите от депозити на индустрията ще се свият с 55 милиарда долара от предишните си нива, като напълно ще засенчат 15-те милиарда долара загубени приходи от такси по кредитни и дебитни карти, заради новите рестрикции.
По статия на Ню Йорк Таймс
