Citigroup и Bank of America бяха шампионите на финансите през 2006 година, в момент, когато цените на жилищата достигаха пикови стойности, а 10-те най-големи щатски банки и брокера изживяха най-добрата година в историята си, като реализираха печалби от 104 милиарда долара, пише Блумбърг.
До 2008 година, сривът на жилищния пазар накара тези компании да вземат 6 пъти повече – 669 милиарда долара, под формата на спешни заеми от Федералния резерв. Заемите направо карат спасителните 160 милиарда долара, които десетката получи от финансовото министерство, да изглеждат нищожни. Досега, обаче, точното количество на тези заеми оставаше тайна.
Безпрецедентният опит на президента на Фед Бен Бърнанке да предпази икономиката от сриване в депресия включваше и безпрецедентното кредитиране на банки и други компании с 1,2 трилиона публични средства, почти същото количество, което щатските собственици на жилища в момента дължат по 6,5 милиона имота с просрочени ипотеки и в процес на публична продан. Най-големият получател на кредити, Morgan Stanley, е получил 107,3 милиарда долара, докато Citigroup е взела 91,4 милиарда долара, съобщава Блумбърг на база на данни, получени след отправено искане по закона за Свободата на информацията.
„Това са огромни цифри“ – коментира Робърт Литан, бивш служител от министерството на правосъдието, който през 90-те бе част от комисията, разследвала кризата със спестяванията и заемите – „Реално говорим за фалирането на аристокрацията на американските финанси, без финансовата помощ на държавата“
Но не са само американските компании. Почти половината от кредитополучателите от Фед в топ 30 са европейски фирми. Сред тях е базираната в Единбург Royal Bank of Scotland Plc, получила 84,5 милиарда, най-много сред чуждите банки, следвана от базираната в Цюрих UBS, която е получила 77,2 милиарда долара. Германската Hypo Real Estate Holding AG е взела заем от 28,7 милиарда долара, което е средно по 21 милиона долара за всеки от 1366-те служители, които има.
След най-големите получатели на заеми е и Dexia, най-голямата белгийска банка по размер на активите, както и Societe Generale SA, базираната в Париж банка, цената на чийто суапове за защита от кредитен риск през последния месец поскъпна значително, заради спекулациите на инвеститорите, че разпростиращата се дългова криза в Европа може да увеличи шанса от фалит.
Пикът от 1,2 трилиона долара на 5 декември 2008 в общия баланс на 7-те спасителни програми, които Блумбърг изчислява, е близо 3 пъти по-голям от бюджетния дефицит на САЩ през въпросната година и е повече от печалбите на всички банки в САЩ, попадащи под опеката на федералното застраховане, за цялото десетилетие завършило с 2010.
Балансът е над 25 пъти по-голям от пика на кредитирането от Фед преди кризата, от 46 милиарда долара, на 12 септември 2001, ден след терористичните нападения от 11 септември срещу Световния търговски център и Пентагона. Деноминирана в 1-доларови банкноти, сумата от 1,2 трилиона долара е достатъчна да напълни 539 басейна с олимпийски размери.
Фед съобщи, че „няма кредитни загуби“ по никоя от извънредните програми, а доклад на служители на Нюйоркския федерален резерв от февруари посочва, че централната банка е реализирала 13 милиарда долара от лихви и такси от програмите от август 2007 до декември 2009.
„Създадохме нашата широкоспектърна извънредна програма, за да може подкрепи банките в кризата и в същото време да минимализира рисковете пред щатския данъкоплатец“ – коментира Джеймс Клауз, заместник директор на подразделението на монетарни въпроси на Фед – „Почти всички извънредни програми са приключени. Нямаме загуби по тях и не очакваме загуби“
Въпреки че 18-месечната рецесия в САЩ, която приключи през юни 2009, след свиване от 5,1% в БВП не може изобщо да се сравнява с 27-процентовия спад на икономиката между август 1929 и март 1933, банките и икономиката продължават да са под стрес, отбелязва Блумбърг.
