Преките чуждестранни инвестиции в българската икономика през изтеклата година са се увеличили с 36.7% и достигат 901.9 млн. евро. Това показват данните на БНБ, цитирани от capital.bg.
Големият ръст може да се обясни и с ниската база, която представлява последното тримесечие на 2016 г. Тогава имаше голям отлив на капитали.
За разлика от 2016 г. над половината от привлечения капитал е под формата на дългови инструменти, което говори за разширяване на дейността на вече присъстващи в страната чужди компании и за краткосрочен интерес.
Секторът, който е привлякъл най-много чужди инвестиции, е търговията - почти 300 млн. евро. Година по-рано сумата беше 192 млн. евро. От друга страна, най-значително е увеличението в сектор "Операции с недвижими имоти" - от отлив през 2016 г. до инвестиции на стойност 216.5 млн. евро година по-късно. Сходна е ситуацията в преработващата промишленост, където капиталовложенията нарастват с над 400% до 253.7 млн. евро. Към финанси и застраховане се насочват други 275.1 млн. евро, докато 233.4 млн. евро се оттеглят от сектор "Професионални дейности и научни изследвания".
Основен източник на капитали за българската икономика остава Холандия с нетни вложения от 875.7 млн. евро. Често зад тези инвестиции се крият български капитали или от други държави извън ЕС, които минават през Холандия заради по-либералния данъчен режим. Далеч на второ място остава Швейцария със 126.6 млн. евро, напомня изданието.
Приливът на капитали в страната от началото на годината се дължи предимно на вложения под формата на дългови инструменти - тяхната стойност надхвърля 480 млн. евро. Това означава, че голяма част от инвеститорите през 2017 г. представляват вече утвърдени в страната предприятия, които разширяват дейността си.
За сравнение - година по-рано основният източник на чужди вложения беше дяловият капитал, който се асоциира с дългосрочни планове.
Данните на БНБ показват още, че търговското салдо завършва годината на минус от 2.04 млрд. лв. при дефицит от 984.4 млн. евро година по-рано. Причината за това е по-високият внос (27.9 млрд. евро) спрямо износа (25.8 млрд. евро) заради растящото потребление в страната.
