Гърция е била толкова близо до неплащане на 750-те милиона евро, които трябваше да преведе миналата седмица на МВФ, че премиерът на страната е предупредил шефа на МВФ Кристин Лагард, че не може да плати без помощ от ЕС, пише „Файненшъл таймс”.
Атина в крайна сметка направи плащането без финансова помощ от еврозоната, но едва след като използва рядко ползвана спешна сметка в МВФ, нетрадиционна транзакция, която означаваше, че страната взима от средствата си в МВФ – за да плати на МВФ.
Ципрас е писал на Лагард, предупреждавайки, че плащането към МВФ ще бъде пропуснато, ако ЕЦБ незабавно не премахне ограничението за страната да се финансира с краткосрочен дълг.
Писмото, за което първи писа гръцкият вестник „Катимерини”, повдига въпросителни за това колко близо е била Гърция до фалит. Освен плащания към МВФ идния месец, на обща стойност 1.5 милиарда евро, гръцкото правителство има проблеми и с обслужването на разходите си за пенсии и заплати в публичния сектор, които трябва да се платят в края на месеца.
Следващият транш, за 300 милиона евро, към МВФ, трябва да бъде преведен на 5 юни.
Гърция е в задънена улица с кредиторите си вече четири месеца, което води до замразяване на последните 7.2 милиарда евро от помощта за страната, която е така жизнено необходима, за да плаща сметките си.
Кредиторите отказват да отпуснат транша, ако липсва договорка по икономическите реформи.
Съдържанието на писмото е било оповестено от Лагард, по време на закрита среща на борда на фонда в четвъртък.
Според присъствали на разговорите, Пол Томсен, директорът на европейския отдел на МВФ, е предупредил борда, че преговорите по гръцките икономически реформи са толкова непродуктивни, че фондъг ще се окаже принуден да удържи своите 3.6 милиарда евро, от въпросния транш от 7.2 милиарда.
Томсен допълва, че фондът е гъвкав, по отношение на възможността Гърция да избира кои реформи да изпълни, но допълва, че предложенията на Атина трябва да бъдат разширени и да започне понижаване на дълга до устойчиви нива.
Като резултат, всяко разводняване на пакета с реформи от Гърция или понижаване на целите за бюджетния излишък, може да изисква ЕС да отпише част от спасителните си заеми, казва Томсен пред борда.
Според присъствали на разговорите, Лагард напълно е подкерпила Томсен, заявявайки пред персонала, че не трябва да пристъпва към „бърз и мръсен” процес на одобряване на транша за Гърция.
Поне един от членовете на борда е изразил позиция, че на Гърция трябва да се постави ултиматум.
Подобен ход бе предприет спрямо кипърското правителство през март 2013, когато му бе представен строг план на икономии и му бе заявено, че трябва да се съгласи с него, или ще изгуби подкрепата на ЕЦБ за банковия сектор.
Идеята за подобен ход спрямо Гърция набира популярност сред част от министрите на финансите в еврозоната, коментира източник на Файненшъл таймс.
