„България е една от четирите държави, които при съкратен следващ евробюджет, ще получат повече пари от досега“ - съобщи премиерът Бойко Борисов пред БНР.
Над 15 милиарда евро ще получи страната ни за следващия програмен период - от 2014 до 2020 г. 7 млрд от тях ще са по линия на кохезионната политика, останалите ще отидат за селско стопанство.
Това е увеличение с над 1.5 милиарда евро, което означава, че селските стопани ще могат да получават занапред по-сериозни плащания на площ.
България ще има възможност да се възползва и от новия фонд за преодоляване на младежката безработица.
Вече знаем, че следващият 7-годишен евробюджет ще включва разходи на стойност 960 милиарда евро или по-малко от 1 процент от средния вътрешен продукт на ЕС.
"Имаме сделка", съобщи в Twitter Херман ван Ромпой, който председателства заседанието на 27-те лидери. "Това е бюджет, който за никого не е идеален", добави ван Ромпой.
Според Ройтерс договорката е таванът на ангажиментите, поети от страните в ЕС, да бъде фиксиран на 960 милиарда евро, а реалните плащания няма да надхвърлят 908 милиарда евро.
Агенцията сочи, че е постигнат компромис между исканията на северните страни като Великобритания и Холандия за затягане на коланите и настояването на държави като Франция и Полша да не се пипат субсидиите за селското стопанство и фондовете за инфраструктура. Средствата за развитие на селските райони дори ще се увеличат с близо 2 милиарда евро.
Реалното намаляване спрямо сегашния седемгодишен бюджет ще бъде с 3 процента, допълва агенцията. Според Ройтерс орязаните средства са от почти всички пера - инфраструктура, научни изследвания, разходи за администрация на ЕС.
„Северните нации“ не скриха разочарованието си, че дори след днешните интензивни преговори и компромиси, делът на земеделието остава огромен - около 40% от бюджета на ЕС.
Техните настоявания бяха за повече разходи по перата конкурентоспособност, иновации, високи технологии, енергийна ефективност.
Все пак са заделени пари за стимулиране на растежа, изследване и подпомагане през структурните фондове на изпаднали в криза страни като Гърция, Ирландия, Португалия и Испания. Предвидени са средства за инвестиции в "зелени" технологии и 6 милиарда евро за борба с младежката безработица чрез стажове, предимно в най-тежко засегнатите страни членки, както и за програмата "Еразъм" за обмен на студенти.




