Политическите катаклизми в Атина направиха някога немислимото – фалит на Гърция, отчетлива вероятност. Така че сега е моментът да се обмисли немислимото – връщането на старата валута, драхмата.
Подобен ход официално все още е анатема в Атина. Но все по-нарастваща група икономисти твърди, че това ще е най-добрият курс, независимо какви биха били краткосрочните финансови и икономически отражения. И сега, с референдум по отношение на втория спасителен пакет за страната пред който са изправени гръцките гласоподаватели, гласовитото малцинство, което отдавна призовава за връщане на драхмата, може би ще намери все по-голяма група слушатели.
Връщането на драхмата едва ли ще предложи бърз лек за болестите на Гърция. Фалитът по публичния дълг на страната от 500 милиарда долара ще стане сигурен, вложителите ще изтеглят парите си от местните банки и с една 50-процентова обезценка, ще се разрази инфлация. Връщането до световните кредитни пазари ще отнеме години.
Защитниците на драхмата обаче, посочват, че тези страхове са преекспонирани. Въпреки това ще има първоначална паника и хаос. Но те коментират, сочейки примера на Аржентина, която изостави валутния си борд през 2002, че експортният бум, запален от по-евтината валута и спсобността да се контролира драхмата всъщност ще работят в полза на Гърция.
„Истинският проблем е, че ние работим в условията на чужда валута“ – коментира Василис Серафеймакис, старши директор в Avinoil, една от най-големите петролно и газоразпределителни компании, по отношение на еврото. През миналата година той бе един от тези, които биеха барабана за драхмата.
„Ако имахме собствена валута, поне можехме да печатим пари“ – коментира Серафеймакис, визирайки възможността за обезценяване на драхмата – „И какво е най-лошото, което може да се случи ако го направим? Няма да получа коледен подарък от банкера си“
Гласът му все още е самотен.
Според скорошно проучване на вестник Kathimerini, 66% от гърците вярват, че връщането на драхмата ще е лошо. Поддръжниците на излизането от еврото, обаче, коментират, че под повърхността, гърците вече започват да изпитват съмнения относно еврото.
„Виждането, че Гърция трябва да излезе от еврото е много по-масово отколкото си мислите“ – коментира Костас Лапавицас, гръцки икономист от Лондонския университет, който отдавна пропагандира за връщането на драхмата – „Въпросът е, че противното мнение е доста по-доминантно“
Досега гърците твърдо държаха на европейската идентичност, наложена от националното прегръщане на еврото и богатството, което поне за известно време дойде с нея. Разговорите за връщането на драхмата се водят основно като апокалиптичен сценарий, а не като жизнена политическа опция.
Но за все повече гърци, колапсът на икономиката им си е достатъчен апокалипсис.
Премиерът Георгиос Папандреу хвърли ръкавицата към гръцкия народ в понеделник, когато изненада света, като обяви референдум за втория спасителен план за страната. Но финансовият му министър, Евангелос Венизелос, бе човекът който в същия ден постави по-точния въпрос.
„За Европа ли сме, за еврозоната и еврото?“ – попита риторично той. Или искаме Гърция да се върне към драхмата?
По силата на последния спасителен план от Европа, гръцкият дълг, държан от частните институции ще бъде отписан наполовина. В замяна, стига Гърция да се придържа към изпълнението на болезнените мерки на икономии до 2015, Атина ще продължи да получава спасителни пари за да финансира оставащия дълг.
Когато г-н Папандреу се върна с тази колеблива сделка миналата седмица от Брюксел, ескалиралите протести и бунтове в страната бяха знак, че не бе нещо, което народът му лесно ще приеме.
Подръжниците на връщането на драхмата отбелязват, че жестоките бюджетни съкращения от последните две години са довели до почти зануляването на бюджетния дефицит, стига да не се броят лихвените плащания по дълга.
Ако се извадят лихвените плащания, се очаква Гърция да регистрира бюджетен излишък догодина от 1,5% от БВП (в сравнение, като се отчетат лихвите бюджетният дефицит би бил 8%), а това би й дало свобода да спре да плаща дълговете си.
С други думи, това е аргумент за страната да фалира по дълговете си и да започне начисто. Смисълът на „преродената“ автономия е това, което е зад движението на господин Серафеймакис.
От повече от година, той се образова за еврото. Той тормози икономистите и пише страстни статии по анонимни блогове, убеден, че ползите от обезценката на гръцката валута, въпреки че без съмнение ще са болезнени, ще доведат до връщане на растежа по-бързо отколкто още съкращения и орязвания на заплати.
Извън страната, в същото време, много известни гласове твърдят от повече от година, че за Гърция е невъзможно да остане конкурентна, докато е вързана за европейската валута. Сред тях са известни икономисти като Нуриел Рубини, Кенет Рогоф и Мартин Фелдстийн, както и инвеститорът Джордж Сорос.
Сега малка, но все по-нарастваща „банда“ от гръцки икономисти, никой от които не е особено популярен, започва да си задава същия въпрос: а именно, дали да имаш евтина валута под гръцки контрол ще неутрализира негативния ефект на фалита и изоставянето на еврото.
В скорошен труд, Стергиос Скапердас, гръцки икономист от калифорнийския университет, твърди че по-евтината драхма ще подкрепи износа, ще стимулира вноса, ще даде, което е от изключителна важност, възможност на гърците да контролират валутата си и монетарната си политика и да облекчат ефектите от фискалните съкращения.
Скапердас признава, че популяризирането на това становище е трудно, тъй като за много гърци е трудно да приемат, че евро мечтата е свършила.
„За много гърци, включително икономисти, приемането на еврото бе като жененето за идеалния партньор – красив, интелигентен, нежен, че даже и богат. И тогава, доста внезапно, бракът започна да се оказва кошмар“
Един евро развод ще донесе значителни щети, най-дълбоката – незабаво теглене на парите от гръцките банки. Това е причината водещите икономисти в Гърция да настоява, че не трябва да има подобен изход.
„Няма начин Гърция да изостави еврото – това ще ни върне с много години“ – коментира Янис Стурнарас, влиятелен икономист в Атина, който е консултирал бивши правителства – „Ще има хаотичен фалит, дългът ще се удвои – това е извън съмнение“
Според скорошно проучване на Теодорос Мариолис, икономист от университета Пантеион в Атина, обаче, се твърди, че проблем №1 на Гърция при настоящата система – преди устойчивостта на дълга, безработицата и проблемите със зле управлявания публичен сектор, е международната й конкурентноспособност, която според него е намаляла с 30% откакто страната е приела еврото.
Мариолис изчислява, че една 50-процентова обезценка на новата драхма скоро ще затвори тази „дупка“ в конкурентното изоставане на Гърция.
Мненията на Мариолис и Скапердас, обаче, си осават затворени в стените на академиите. Други икономисти, като Теодорос Кацаневас, са доста по-агресивни в подхода си, като пропагандират „драхма решението“ по телевизията.
„Хотелска стая в Гърция е два пъти по-скъпа отколкото в Турция“ – коментира той, осмивайки мнението, че дълбоките съкращения в публичния сектор и намаляването на заплатите, което се изисква от МВФ ще помогне за връщането на конкурентноспособността „Ние сме почти мъртви – това, което ни трябва е съживяване“
От много аспекти най-известният и най-запаленият местен подръжник на драхмата е и най-скандалният.
За последните две години медийният магнат Георгиос Курис използва водещия си таблоид, Авриани, за да води непрестанна кампания, твърдяща, че за Гърция е най-добре да изостави еврото и да върне драхмата.
Курис, собственик на най-популярния вечерен новинарски канал, е смъртен опонент на Папандреу и е критикуван за това, че пропагандира връщането на драхмата като надежда, че ще изтрие огромните си еврови заеми, обвинение, което той отрича.
Но твърди, че единственият път напред за Гърция е да се върне към по-раншните времена.
„Хората, които подкрепят еврото сега, бяха хората, които ни вкараха в него и ни превърнаха в болна страна“ – коментира той – „Преди еврото, бутилка вода беше 0,50 драхми. Сега е 1,7 евро. Това е трагедия“
