Гръцкото правителство единодушно подкрепи изненадващото решение на премиера Георгиос Папандреу да се организира референдум по спасителния финансов план на ЕС за Гърция, предадоха световните агенции.
"Кабинетът изрази подкрепата си. Референдумът ще се състои възможно най-скоро, щом бъдат формулирани основните положения на споразумението по спасителния финансов план", каза правителственият говорител Елиас Мосиалос. Планирано е Гърция да получи шести транш от договорена помощ от ЕС и МВФ в размер на 8 милиарда евро в средата на ноември, припомня Ройтерс.
На излизане от продължилото 7 часа извънредно заседание някои министри заявиха, че са изразили критики към инициативата на Папандреу, но са решили да подкрепят правителството, което очаква вот на доверие в парламента в петък.
По-рано Папандреу уточни, че референдумът ще бъде за споразумението по гръцкия държавен дълг, европейския курс на Гърция и участието й в 17-членната еврозона.
Намерението на Гърция да организира референдум за финансовата помощ от ЕС ще покаже ясно, че страната заслужава мястото си в еврозоната и пазарните смущения ще са краткотрайни, заяви гръцкият премиер на извънредно заседание на правителството, предаде Ройтерс. "Референдумът ще бъде ясен мандат и ясно послание в Гърция и извън нея за европейския ни курс и участие в еврозоната. Никой няма да може да се съмнява в курса на Гърция в рамките на еврозоната", се казва в изявление на канцеларията на Папандреу.
Папандреу заяви, че партньорите на Гърция ще подкрепят политиката й и прикани лидерите на Г-20, които ще се съберат по-късно тази седмица в Кан да се споразумеят за политика, "която да гарантира, че демокрацията стои над пазарните апетити".
Докато течеше правителственото заседание, говорителят на кабинета Ангелос Толкас заяви, че гръцкото правителство е уверено в шансовете си да спечели поискания вот на доверие в парламента, а след това ще организира референдума по втория пакет от европейската финансова помощ, който бе одобрен на срещата на върха на еврозоната на 26 октомври.
Съобщението на Папандреу за организирането на референдума бе остро разкритикувано в Европа и причини спад на световните финансови пазари, отбелязва Асошиейтед прес.
Решението на Гърция да организира референдум по спасителния финансов план на ЕС поставя под въпрос отпускането на шестия транш от помощта на ЕС и Международния валутен фонд за поддържане на гръцката икономика.
Това заяви холандският финансов министър Ян Кейс де Яхер, цитиран от Ройтерс.
"Струва ми се, че ще е трудно за МВФ да вземе решение за транша. Ще има неяснота. Не мога да кажа нищо окончателно, но е отпускането ще е проблемно", каза министърът пред холандския парламент, цитиран от БТА. Изненадващото решение на гръцкия премиер Георгиос Папандреу за референдума поставя под въпрос дали гръцкият държавен дълг ще може да влезе в поносими рамки ако гърците гласуват с "не" на спасителния план на ЕС, посочи Де Яхер.
Португалия е обезпокоена от намерението на Гърция да организира референдум по европейския спасителен финансов план и иска да покаже, че е стабилна и ангажирана с покриването на изискванията по спасителния план за Лисабон. Това заяви португалският външен министър Паулу Порташ, цитиран от Ройтерс.
Португалия е третата страна в еврозоната след Гърция и Ирландия, която е получила международна спасителна финансова помощ. Тя получава средства в рамките на програма на ЕС и Международния валутен фонд в общ размер 78 милиарда евро, която изисква сериозни икономии и намаляване на бюджетния дефицит.
Държавната агенция Луза цитира Порташ, който заяви по време на посещение във Венецуела, че гръцкият план за референдум е фактор на несигурност и непредсказуемост в момент, когато Европа има нужда от знаци на увереност. "Колкото повече виждаме признаци на нестабилност и разделения в други страни, толкова повече португалците трябва да ценят стабилността и консенсуса в Португалия, защото това прави Португалия различна - да бъде възприемана като стабилна държава, която изпълнява обещанията си", заяви португалският външен министър. Новото десноцентристко коалиционно правителство на Португалия встъпи в длъжност през юни и разполага със солидно парламентарно мнозинство. Порташ е лидер на дясната Народна партия, която е част от управляващата коалиция.
Планът за референдум е „объркал хората", заяви японският финансов министър Джун Адзуми, докато азиатските пазари отбелязваха спад, отбелязва БГНЕС.
Атина върна целия блок в кризата, а пазарите отново изпаднаха в паника, след шокиращото предложение за референдум по спасителния пакет от мерки. Япония е купила около 20% от ценните книжа, предложени от Европейския фонд за финансова стабилност, който осигурява средствата за спасяването на еврозоната, и изразява готовност да купи още. В същото време ключовият индекс "Никей" на токийската борса загуби 170,32 пункта до равнище от 8665,2, като отбеляза спад от 1,93%. Сидни загуби 1,34%, Сеул и Китай по 1,3%, а Хонконг 1,46%. Японските икономически аналитици смятат, че гръцкото общество не харесва пакета, който включва мерки за икономии. "Оптимизмът преди срещата на Г-20 се стопи", заявява Фумиюки Наканиши, главен мениджър по инвестициите и изследванията в SMBC Friend Securities.
Гърция е в центъра на дълговата криза в еврозоната, която заплашва да обхване по-големи икономики като Италия и Испания, а това сериозно би застрашило общата европейска валута, отбелязва Ройтерс.
ЗАЩО ИСЛАНДИЯ ВЕЧЕ НЕ Е В НОВИНИТЕ.
Това не е моя статия, но хората трябва да знаят как стоят нещата и какви други възможности има пред страната ни, а не само това което непрекъснато се говори и как да се отървем от зависимостта и изкуствено създадената финансова криза.
Италианска радиопрограма относно течащата в момента революция в Исландия е шокиращ пример за това колко малко нашите медии ни казват за останалия свят. Може би американците помнят, че в началото на финансовата криза от 2008 Исландия банкрутира. Причините бяха споменати бегло, но след това този малко познат член на ЕС остана на заден план.
Докато една след друга европейските страни се провалят или рискуват провал, заплашвайки еврото, с въздействие върху целия свят, последното нещо, което биха искали властите, е Исландия да стане пример за това. Ето няколко причини:
Пет години неолиберален режим направи Исландия (320 хиляди души население, без армия) една от най-богатите страни в света. През 2003 всички банки в страната бяха приватизирани, и в усилията си да привлекат чуждестранни инвеститори предложиха онлайн банкиране, чиято минимална цена им позволи да предложат относително висока възвръщаемост. Сметките, наречени АйсСейв, привлякоха много английски и холандски малки инвеститори. Но с увеличаването на инвестициите се увеличи и външният дълг на банките.
През 2003 дългът на Исландия беше равен на 200 пъти стойността на техния БВП, но през 2007 беше 900%. Световната финансова криза от 2008 нанесе финалния удар. Трите главни исландски банки – Ландбанки, Кауптинг и Глитнир, се срутиха и бяха национализирани, докато кроната изгуби 85% от стойността си спрямо еврото. В края на годината Исландия обяви банкрут.
Обратно на очакваното, кризата доведе до това исландците да възстановят суверенните си права чрез директна демокрация на участието, която в последствие доведе до нова конституция. Но това се случи след много усилия.
Геир Хаарде, министър-председателя на коалиционното правителство на социалдемократите, издейства заем от 2,1 милиарда долара, към който скандинавските страни прибавиха още 2,5 милиарда. Но Исландия беше принудена да приеме драстични мерки. МВФ и ЕС искаха да поемат дълга и, твърдейки, че това е единствения начин страната да се разплати с Холандия и Великобритания, които бяха обещали да обезщетят гражданите си.
Протестите и демонстрациите продължиха докато правителството не подаде оставка. Изборите се проведоха през април 2009, довеждайки до лява коалиция, която отрече неолибералната икономическа система, но веднага се съгласи с изискванията и Исландия да изплати 3,5 милиарда евро. Това изисква всеки Исландски гражданин да плаща 100 евро на месец (или около 130 долара) за 15 години, с лихви 5,5%, за да изплати дълг на частни компании, причинен от други частни компании. Това беше камъчето, което преобърна колата.
Случилото се след това беше необикновено. Идеята гражданите да плащат за грешките на финансовите монополисти, цяла нация да бъде обременена да плаща частни дългове, беше разбита, променяйки връзката между гражданите и техните политически водачи и в последствие обръщайки водачите на Исландия на страната на избирателите им. Държавният глава Олафур Рагнар Гримсон отказа да ратифицира закона, който би направил гражданите на Исландия отговорни за дълговете на банкерите си, и прие призивите за референдум.
Разбира се, международното общество увеличи натиска върху Исландия. Великобритания и Холандия заплашиха с ужасни репресии, които биха изолирали страната. Когато исландците отидоха да гласуват, чуждестранните банки заплашиха да спрат всяка помощ от МВФ. Британското правителство заплаши да замрази исландските спестявания и банкови сметки. По думите на Гримсон „Казаха ни, че ако откажем условията на международното общество, ще се превърнем в Куба на Севера. Но ако бяхме приели, щяхме да се превърнем в Хаити на Севера.” (Писала съм много пъти, че когато кубинците виждат ужасното състояние на съседите си от Хаити, считат себе си за късметлии.)
На референдума от март 2010, 93% гласуваха срещу изплащане на дълга. МВФ веднага замрази заема си. Но революцията (макар и да не беше излъчена в Щатите) продължи своя ход. С подкрепата на едно гневно гражданско общество, правителството разследва отговорните за финансовата криза. Интерпол издаде интернационална заповед за арестуването на бившия президент на Кауптинг, Сигурдур Еинарсон, докато останалите виновни банкери избягаха от страната.
Но исландците не спряха там: те решиха да издадат нова конституция, която да освободи страната от пресилената власт на интернационалните финанси и виртуалните пари. (Тогавашната конституция е била написана през 1918, когато Исландия извоюва независимост от Дания, като единствената разлика с датската конституция бе в думата „президент” вместо „крал”.)
За да напишат новата конституция, исландците избраха 25 от 522 партийно независими, но препоръчани от поне 30 души граждани. Този документ не беше дело на шепа политици, а беше написан в интернет. Срещите на авторите бяха излъчени онлайн и гражданите можеха да изпращат предложения и коментари, ставайки свидетели на раждането на документа. Въпросната конституция ще бъде предложена за одобрение на следващите избори.
Някои читатели може би помнят, че земеделският колапс на Исландия от 9 век е описан в едноименната книга на Джаред Даймънд. Днес тази страна се възстановява от финансовата си криза по начин, точно обратен на смятаните за неизбежни мерки, както вчера новия глава на МВФ, Кристине Лагарде подвърди. На гръцкия народ беше казано, че приватизацията на обществения им сектор е единственото решение. Тези на Италия, Испания и Португалия са заплашени от същото нещо.
Те трябва да забележат Исландия. Отказвайки да се подчинява на чужди интереси, тази малка страна заяви силно и ясно, че хората са независими.
Затова Исландия вече не е в новините.
Автор: Дийна Страйкър
Превод: Мая Лилова