Халдейн, BoE: Пазарите в развиващите се страни се балонизират
Развиващите се пазари стават все по-изложени на балонизиране в идните години, заради капиталовите притоци от развитите страни и големите спестявания на местното население, коментира водеща фигура в английската централна банка, Bank of England (BoE)
Андрю Халдейн, който е изпълнителен директор по финансовата стабилност на BoE, коментира, че тази тенденция вече е видима в „балонизираното поведение“ на развиващите се пазари през 2010 и коментира, че има все по-нарастващо съгласие на световно ниво за увеличаване на капиталовия контрол.
„Капиталовите ограничения и разумната макроикономическа политика започнаха да намират поддръжници. Дебатът днес е как най-ефективно да интегрираме подобни инструменти в установената макроикономическа рамка“ – коментира Халдейн по време на конференция в Бретън Уудс, Ню Хампшър.
Коментарите му идват в навечерието на пътуването на управителя на BoE Мървин Кинг през тази седмица за пролетната среща на МВФ. Във вторник МВФ излезе с мерки за капиталов контрол след години в които отричаше мярката, припомня Ройтерс.
Халдейн изчислява, че между 2010 и 2050, годишният приток към развиващите се пазари в групата на Г-20 (т.е страни като Индия, Китай и Бразилия) ще е в размер на 8% то пазарната им капитализация.
За сравнение, притокът бе от 4% от капитализацията на пазарите преди те да прегреят и да настъпи кризата от края на 90-те.
Факторите, които предизвикват капиталовите притоци към развиващите се пазари са желанието на инвеститорите на развитите пазари да диверсифицират, докато местните инвеститори в развиващите се икономики запазват предпочитанията си към местните пазари.
Халдейн не коментира какъв тип капиталов контрол е удачен, но коментира, че едва ли биха били различни от макроикономическите мерки, които печелят все повече признание на развитите пазари от началото на финансовата криза.
Сред „трънливите въпроси“, които политиците ще трябва да разрешат е дали капиталовият контрол трябва да се ползва като последна мярка, ако всички други възможности за въздействие са изчерпани или като перманентна мярка, която да съпътства по-нормални мерки.
Сред другите въпроси е дали капиталовия контрол трябва да прави разлика между дългосрочни преки чуждестранни инвестиции или краткосрочни капиталови притоци и дали МВФ да има право да налага ограничения или трябва да остави избора на отделните страни.
