Халдейн, BoE: Пазарите в развиващите се страни се балонизират

11 април 2011 - 09:45 |   Прочетена (515) |   Препоръчай (0) |   Коментари (0)
Развиващите се пазари стават все по-изложени на балонизиране в идните години, заради капиталовите притоци от развитите страни и големите спестявания на местното население, коментира водеща фигура в английската централна банка, Bank of England (BoE) Андрю Халдейн, който е изпълнителен директор по финансовата стабилност на BoE, коментира, че тази тенденция вече е видима в „балонизираното поведение“ на развиващите се пазари през 2010 и коментира, че има все по-нарастващо съгласие на световно ниво за увеличаване на капиталовия контрол. „Капиталовите ограничения и разумната макроикономическа политика започнаха да намират поддръжници. Дебатът днес е как най-ефективно да интегрираме подобни инструменти в установената макроикономическа рамка“ – коментира Халдейн по време на конференция в Бретън Уудс, Ню Хампшър. Коментарите му идват в навечерието на пътуването на управителя на BoE Мървин Кинг през тази седмица за пролетната среща на МВФ. Във вторник МВФ излезе с мерки за капиталов контрол след години в които отричаше мярката, припомня Ройтерс. Халдейн изчислява, че между 2010 и 2050, годишният приток към развиващите се пазари в групата на Г-20 (т.е страни като Индия, Китай и Бразилия) ще е в размер на 8% то пазарната им капитализация. За сравнение, притокът бе от 4% от капитализацията на пазарите преди те да прегреят и да настъпи кризата от края на 90-те. Факторите, които предизвикват капиталовите притоци към развиващите се пазари са желанието на инвеститорите на развитите пазари да диверсифицират, докато местните инвеститори в развиващите се икономики запазват предпочитанията си към местните пазари. Халдейн не коментира какъв тип капиталов контрол е удачен, но коментира, че едва ли биха били различни от макроикономическите мерки, които печелят все повече признание на развитите пазари от началото на финансовата криза. Сред „трънливите въпроси“, които политиците ще трябва да разрешат е дали капиталовият контрол трябва да се ползва като последна мярка, ако всички други възможности за въздействие са изчерпани или като перманентна мярка, която да съпътства по-нормални мерки. Сред другите въпроси е дали капиталовия контрол трябва да прави разлика между дългосрочни преки чуждестранни инвестиции или краткосрочни капиталови притоци и дали МВФ да има право да налага ограничения или трябва да остави избора на отделните страни.

Етикети:

,

,

,

,

Реклама

Коментари »

 Вашият коментар
Автор:
Коментар:
Реклама
Намерете ни във Facebook »