Страх ви е от разпадане на еврозоната? Купувайте източноевропейски дълг...
Статия на CNBC
Докато страните от периферията на еврозоната се давят в море от дълг и нежелание на инвеститорите да инвестират в дълга им, Източна Европа, която преди две години изпрати вълни на шок на пазарите, в момента е далеч от прожекторите.
Някои от страните от региона се нуждаеха от помощ от ЕС и МВФ, но количествата бяха фъстъци, в сравнение с парите, които сега са нужни за спасяването на по-слабите страни от еврозоната.
Всички, с изключение на Полша, преживяха дълбока рецесия, висока безработица и безмилостно орязване на публичните разходи, но успяха да излязат от кризата в далеч по-добро състояние от най-слабите страни-членки на еврозоната, смятат анализатори.
„Бих казал, че връщането на инвестициите в региона е добрата новина, това създава доста по-голям потенциал за растеж“ – коментира Юрай Коциан, директор на макроикономическите анализи в Erste Group.
Преди година суаповете за кредитен риск – или застраховането срещу риск от фалит, за страните от Източна Европа, вече бяха по-евтини от тези за периферните страни от еврозоната, въпреки че кредитните рейтинги на последните бяха по-високи.
От тогава кредитните агенции намалиха рейтингите на страни като Португалия, Ирландия, Гърция, Испания, но действат доста по-бавно, когато става дума за повишаване на рейтингите на страните от Източна Европа.
Румъния, например, все още е рейтингована извън инвестиционния клас – или т.нар. джънк рейтинг, въпреки че цената на суаповете й е 200 базисни пункта, докато тези на имащата инвестиционен клас Португалия се котират при 500 базисни пункта. Междувременно дългът на Гърция, като рейтинг, наскоро падна под този Румъния, въпреки че пазарен доклад определи преди време дълга на Атина, като втория най-рисков в света – „чест“, която страната получава за втора поредна година.
„Смятам, че настоящите тенденции по отношение на пониженията в рейтингите показват, че пазарите са поне една стъпка пред рейтинговите агенции по отношение на оценката на риска“ – коментира Коциан. „Ние очакваме повишаване на рейтингите за страните от Източна Европа до края на годината и в началото на идната година“
Дефицитът по текущата сметка на Румъния се сви от 13%, в началото на кризата, до 5% само две години по-късно, на цената на болезнена безработица и жестоко свиване на икономиката.
Но в момента страната е много по-малко зависима от външно финансиране и започва да отчита растеж, коментира Коциан.
„Румъния прави впечатление като сериозно подценена – нетните портфолио инвестиции в дълга на страната са едва в размер от 2 милиарда евро, като се дължат на последните тримесечия“ – посочват анализаторите на UniCredit.
Правителството спазва ангажимента си за реформи, а МВФ изчислява, че са необходими изключително малки допълнителни мерки за да се задържи дефицита под 3% от БВП, отбелязват анализаторите на италианската банка.
Унгария, която бе в окото на бурята преди време, вероятно е страната направила най-големия прогрес, както по отношение на намаляването на разходите, така и по намаляването на дефицита по текущата сметка, коментира Коциан.
А за инвеститори, които търсят германски екпозиции, необвързани с еврото, ДЦК на Чехия вероятно са добро решение, посочва той.
„Ако търсят безопасно място и се страхуват за разпадането на еврозоната, трябва да се насочат към Чехия, която е добро прокси на Германия, без евро“ – коментира Коциан.
В Централна и Източна Европа компаниите са значително по-слабо задлъжнели и доста по-печеливши от тези в Западна Европа, показва проучване на Erste, което показва, че Ирландия, Испания, Португалия и Белгия имат най-задлъжнелите корпоративни сектори.
Сред най-значимите насрещни ветрове за Източна Европа са опасността за износа, предизвикана от отслабването на еврозоната – опасност пред която особено силно са изложени Чехия и Словакия, които са големи износители. Високите цени на петрола са друг риск.
Регионът вероятно ще пострада и от бъдещото изтегляне на инвеститорите от по-рисковите пазари, предупреждават от UniCredit.
„Полша и Турция вече бяха обект на значими капиталови притоци. Те изпъкват като двете страни, които са най-уязвими от изтичането на капитали, при едно бъдещо влошаване на риск апетита“ – пише в доклада на банката.
