Българинът все по-често не си плаща парното, телефона и кабелната телевизия – това са показвали не едно и две изследвания досега. Днес обаче за първи път бе представено изследване, което прави опит да обобщи какви са лошите вземания на фирмите, пише DarikNews.bg
Изследването е представено от Божидар Гергов, изпълнителен директор на „Мост Финанс Мениджмънт" – една от водещите фирми за събиране на просрочени вземания.
Според анкетата, направена сред 500 фирми – членове на Българската стопанска камара, най-големият длъжник на фирмите са други фирми, а това води до навлизане в безкрайна спирала от задължения и неплащания. Разбира се, в тази спирала има роля и държавата, която тази година е натрупала над 400 млн. лева нови дългове към фирмите. Те обаче представляват едва 15 на сто от общите задължения към компаниите.
„Ние изследвахме проблема лоши вземания, който сам по себе си не включва единствено междуфирмената задлъжнялост. Под термина „лоши вземания" може да се разбира всичките вземания, които се дължат на фирмите от юридически и физически лица. Изследвахме този проблем. У нас много е изследван проблемът за задълженията на държавата към фирмите, но не и лошите вземания като цяло, особено в сферата на физическите лица“ – коментира Гергов.
Той посочва, че резултатите никак не са окуражаващи:
„Изследването е направено сред членовете на Българската стопанска камара, което ни позволи да направим една голяма представителна извадка. За съжаление, анкетата показа, че 83 процента от анкетираните фирми имат проблеми с лошите вземания, което не е малък процент“
Изследването показва, че именно междуфирмената задлъжнялост създава най-големи проблеми.
„Най-голям е процентът на вземанията от фирми, от юридически лица. Той е 71 на сто, следван от процента на физически лица, който е 30 процента и чак след това е държавата – 15 на сто“
По отношение на типа задължения, който имат физическите лица - към комуналните дружества – ВиК, топлофикациите, банките, Гергов коментира, че анкетата не дава толкова подборни отговори.
„Нашата цел беше да видим дали въобще има проблем с лошите вземания и да отговорим на няколко основни въпроси. Благодарение на отговора на тези въпроси, ние може да кажем, че проблематиката има нужда от по-сериозно изследване. Оказа се, че проблемът лоши вземания е мащабно явление“
Въпреки че отбелязва, че е трудно да се направи генерална преценка за влиянието на кризата, Гергов сочи, че е видимо, че лошите кредити се увеличават в последните години.
„Не може да направим тотален разрез, но може да кажем, че спрямо 2010 г. лошите вземания са се увеличили с 50 процента, което не е никак малко“
„Опитахме съвсем сегментирано да изследваме дали има зависимост между задлъжнялостта и бранша. Да, такава зависимост има. Малките предприятия и микропредприятия имат по-големи вземания от физически лица, докато големите предприятия имат повече вземания от юридически лица, което е напълно нормално за бранша, в който работят“ – отбелязва той.
Според него сериозен проблем е и че малка част от фирмите в България имат традиционни методи или вътрешни отдели за справяне с проблема с лошите кредити. Голяма част от тях разбират като справяне с проблема намаляване на срока за плащане на фактурата, което не е ефективно и не води до решаване на проблема, отбелязва Гергов.
„За съжаление, само 15 на сто от фирмите са се обърнали към фирми, специализирани в събирането на лоши вземания; 30 процента от компаниите имат собствени вътрешни правила и лица, които се занимават с лошите вземания и това са само големите компании. Повечето фирми нямат изградени принципи на работа с цел превантивен контрол. Това е част от проблема“
Според него част от решението на проблема е познаването на клиентите и наличието на предварителен контрол.
„Би трябвало самите фирми малко по-целенасочено да изследват своите клиенти, особено когато става дума за предоставяне на стоки и услуги с отсрочено плащане. Липсва превантивен контрол. Дори понякога се сблъскваме с недобре оформени документи още по време на сключване на сделката, което по-късно затруднява събирането на просроченото вземане. Като проблематики в бизнеса, голяма част от малкия и среден бизнес със сигурност използват утвърдени практики със свои дългогодишни клиенти, без контрол, което после им изиграва лоша шега“
Средните по размер вземания, между 10 000 и 50 000 лева, са най-честият тип на просрочията – около 30% от всички, обхванати от изследването на компанията.
„Малко са фирмите с голям брой вземания или много малък брой вземания. Отрицателното е обаче, че 23 процента от фирмите заявяват, че вземанията им представляват между 10 и 15 на сто от оборотите, което е плашещо“ - коментира Гергов.
Домино-ефектът, при който кредиторите по едно вземане са длъжници по друго, също е практика, която създава проблем.
„На много места кредиторът се оказва и длъжник. Точно заради това започнах с това, че тази проблематика трябва да се изследва много сериозно. Трудно е да се изследва един процес колко дължиш и колко имаш да събираш и със сигурност това, че фирмите не могат да си плащат, се дължи и на това, че имат да събират вземания. Така се получава една спирала, която става все по-отворена.
По отношение на ролята на държавата и на нейните задължения Гергов сочи, че те в момента не са най-големият проблем:
„Задълженията на държавата към бизнеса е 15 на сто. Това не е най-същественият проблем. Проблемът идва от културата на мениджърите на компаниите. Българинът още се плаши от използване на услугите на компании за събиране на вземанията. Много от мениджърите смятат, че наличието на посредник ще наруши техните взаимоотношения с клиентите, което не е вярно. Освен това бизнесът не е създал механизми и превантивни действия за събиране на тези вземания“




