Статия на New York Times
Всеки ден започва с утро на протести на окичения с транспаранти площад, където селските лидери се обръщат към тълпата, по повод блокадата на селото и плановете за бъдещето. Петъчното събиране бе последвано от продължил цял ден траур, след имитация на погребение за паднал другар, чието тяло лежи някъде отвъд селото, в ръцете на правителството.
От близо седмица жителите на това село от 13 хиляди жители на брега на морето, лабиринт от тесни улички и къщички с малки дворчета, е адски гневно за това, че техните силно омразни управници и дори полицията, са избягали, вместо да се изправят срещу селяните. В момента има поразителен вакуум на власт, и селяните не са сигурни какво да правят с мимолетната си свобода.
„Ще защитаваме земеделската си земя до смърт“ – се казва в ръчно написан плакат, в който се визира потенциалната сделка, от която селяните се опасяват, че ще изгубят практически всичката си земя. „Престъпление ли е да искаме връщането на земята, демокрация и прозрачност?“ – пише на друг.
Колко дълго ще издържат е друг въпрос. Колкото повече време минава, толкова кордонът от полиция около селото става по-голям. Бронирани полицейски и военни камиони, според репортажи на медиите, обикалят наоколо. По местната 24-часова телевизия целодневно селяните се определят като „шепа хора“ решени да саботират публичния ред, като имената на протестиращите се изписват на синия екран, с предупреждение, че ще бъдат преследвани. Мнозина тук се опасяват, че нещата ще свършат зле.
„Екипът за борба с безредиците и полицията действат като престъпни организации, а не като полицейски части“ – казва 50-годишният Чен Дечуан, фермер и рибар – „Цялото село се притеснява“
Спорът, който остави Вукан без управници е, подобен на стотици подобни в страната, ако не и хиляди: селяните, които считат, че земята им е била неправомерно отнета, излизат на улиците, когато оплакванията им са пренебрегнати.
Подозрителната смърт на харесван селянин, който бе избран да преговаря от името на селяните с властите, обаче, превърна това отдавна накипяващо недоволство в камъчето, което обърна колата, в отношенията с властите.
Сделката за земята, която стои зад протестите е свързана с една от най-големите строителни компании на Китай, качената на борсата в Хонконг Country Garden, която се хвали като един от най-бързоградящите строители в предградията на китайските градове. Ян Хуйюан, президентът на компанията, е една от най-богатите жени в Китай.
Компанията и преди е била обект на скандали. Синхуа, китайската държавна информационна агенция, съобщи тази година, че дружеството е купило земя в провинция Анхуи за изграждането на голф игрище в сделка, която е типично „тайно споразумение между имотна компания и местно правителство“. Подписаният от автора коментар на агенцията посочваше, че над 10 души от местното правителство са били наказани, заради тази сделка и други случаи на незаконно разпореждане със земя в провинцията.
В село Вукан, много жители вярват, че националното правителство не се е намесило за решението на проблема, просто защото е било подведено от престъпни местни служители, че всичко е наред.
Засега, обаче, изглежда, че правителствените лидери на всички нива са объркани от тази дошла като гръм от ясно небе загуба на контрол, макар и временна.
Ли Дзулуан, 67-годишният фактически лидер на селото, пенсиониран бизнесмен, коментира, че властите са се свързали с него и искат да преговарят, за да се сложи край на протеста, но че преговорите са стигнали до никъде, отчасти защото властите не искат да изпълнят исканията на селяните да им бъде върната цялата земя.
„Имам опасения за липсата на прогрес“ – казва той – „Но смятам, че тази страна се управлява по силата на закона, така че вярвам, че централното правителство ще направи нужното за да ни помогне“
В същото време животът тук си тече под аурата на сюреалното, колкото и на несигурното, със смес от тъга и оптимизъм и с признаци на желание за игнориране на реалността, предвид полицейската блокада и всяко ново съобщение в местните новини.
В селото чуждите журналисти се посрещат като спасители, като са „бомбардирани“ с безкрайни подаръци под формата на цигари или предлагане на купа с ориз и морски дарове или безплатни разходки със скутери. Селяните настръхват от коментарите на местните власти, че са били финансирани от неизвестни чужденци, но са сигурни, че репортажите от хора, които не са свързани с официалните китайски медии, са единственият път халът им да стане достояние на лидерите в Пекин.
Обвиненията в корупция срещу Country Garden, строителната компания, са от години. През 2007 вестник Southern Weekly изнесе в статия нередности в договор за строителството на хотел, възложен на компанията от регионалното правителство в Джанцзяцзие, провинция Хунан. Вестникът посочваше, че местното правителство силно е занижило цената на земята за проекта, като по-голямата част от реалните плащания са отклонени към фиктивна компания.
В официално становище от петък на Country Garden фирмата посочва, че двата проекта – в Анхуи и Хунан са били напълно честни. Компанията посочва, че в сделката в Анхуи няма корупция, а в тази от Джанцзяцзие е била възложена чрез открита, прозрачна тръжна процедура.
Във Вукан, двама души запознати с офертата на Country Garden казват, че компанията е планирала да купи поне 134 акра земя (около 540 декара) за вилно селище и търговски център. Около половината от земята се държи от Fengtian Livestock, компания за отглеждане на свине, която има 50-годишен наем за земята, а останалата земя е на селяните.
Чен Уънчин, собственикът на свинефермата, казва, че Country Garden преговаря директно с местното правителство от миналата пролет, когато сделката е пропаднала, заради различия в цената. Country Garden пък коментират, че имат намерение да изградят проект, но не са подписвали договори за земята.
Но г-н Лин, пенсиониралият се бизнесмен, коментира, че гневът на селяните е избухнал през септември, когато в свинефермата е започнало строителство. Властите от град Луфен, под чийто контрол е Вукан, са наредили строителството да бъде спряно и са помолили селяните да изберат комитет, който да преговаря за изясняването на проблема.
Преговорите за връщането на земята на селяните не е довела до резултат. На 9 декември непознат мъж е отвлякъл един от водещите преговорите селяни – 42-годишният кожар Суе Цзънбо и четирима други мъже, от местен ресторант.
Четиримата скоро се оказали в местен затвор, обвинени в подстрекателство на селяните в неподчинение на властите. Суе е видян само в нощта на 11 декември, когато местните власти са привикали семейството му да прибере тялото му от моргата.
Според властите той е починал от сърдечен удар в местната болница и че това ще бъде удостоверено с медицинско заключение.
Членовете на семейството, обаче, посочват, че властите са конфискували мобилните им телефони преди да им позволят да влязат в моргата, очевидно за да не могат да направят снимки. Носът на господин Суе е бил окървавен, по тялото му е имало черни петна, с охлузвания, а левият палец на ръката му е счупен, очевидно опъван назад, докато се счупи, коментира един от племенниците му - Суе Руичян.
Новината за смъртта на Суе изкарала селяните на улицата.
21-годишната му дъщеря, Суе Цзянуан, коментира преди импровизираното му погребение, че той е бил „директен човек, който винаги се е застъпвал за другите“
„Мама казва, че ако не е бил толкова директен, е нямало да свърши така“- добавя тя.




