Монетарното затягане в Китай заплашва да доведе до пукане на 1,7-трилиона доларовия кредитен балон във финансите на местните правителства и да изложи страната на опасността от събпрайм криза, според икономическия гуру на комунистическата партия на страната, пише Telegraph.
Чен Сивей, ръководител на Форума по международни финанси в Пекин и бивш заместник-председател на Народния Конгрес, коментира, че ръстът на лихвите и ограниченото кредитиране, насочено към предпазването на икономиката от прегряване, причиняват истинска болка за хиляди компании, използвани от местните партийни босове за финансиране на имотния бум.
„Политиката на затягане създава доста трудности за местните правителства, които се опитват да разплатят дълговете, и това предизвиква фалити” – коментира той по време на Световния икономически форум в Далиен – „Нашата версия на щатската събпрайм криза е кредитирането на местните правителства, и правителството се отнася много сериозно към този проблем”
„Всеки предполага, че те ще бъдат спасени от централното правителство, ако фалират, но аз не съм съгласен. Това в крайна сметка означава, че народът ще плати сметката, на цената на общото благосъстояние”
„Тези, които не са силно задлъжнели са принудени да помагат на тези които са” – коментира той, като ехо на разразилия се на Запад дебат, коментира Telegraph.
Местните правителства създадоха над 6000 компании, като по този начин заобикалят ограниченията по отношение на възможността да емитират дълг, като създадоха огромна машина, която до голяма степен се изплъзна от централния контрол.
Службата за одит на страната съобщи преди време,че заемите са достигнали 1,7 трилиона долара. Въпреки че доста от парите се използваха за финансирането на много необходима инфраструктура – пътища и пречиствателни съоръжения, голяма част от парите отидоха за финансиране на ненужни строителни проекти, със съмнителна норма на възвръщаемост.
Местните правителства зависят от продажбата на земя за 40% от приходите си, така че процесът се превърна в порочен кръг. Подобна зависимост от продажбите на имоти доведе до икономическа криза в Ирландия, например.
Чен коментира, че Китай „навлиза в много труден период”, предвид факта, че глобалния растеж се блъска в инфлационните буфери и заплашва с период на стагфлация, като този в Запада през 1970-те, оставяйки китайската централна банка с неприятни опции.
„Темпът на инфлацията и темпът на растеж са в противовес, това е много притеснително” – коментира той, описвайки т.нар дилема Кривата на Филипс.
