Сблъсъкът на класите в Китай продължава
Статия на Financial Times
В последните две седмици южният индустриален регион на Китай Гуандон бе разтърсен от два големи протеста, изпълнени с насилие, предизвикани от два на пръв поглед отделни и несвързани инцидента.
В Дзънчън, град-популярен с производството на джинси, избухнаха три дни на бунтове през миналия уикенд, след като 20-годишна бременна мигрираща работничка бе бита от полицията, за това, че продавала незаконно стоки пред супермаркет.
Само четири дни по-късно избухнаха сблъсъци между полицията и мигриращи работници, след като работник в керамична фабрика бе намушкан, вероятно по нареждане на шефа на фабриката, след като отишъл да потърси сметка за неизплащаните заплати на работниците.
Въпреки че подобни демонстрации са чести в Китай, в тези случаи бързо се стигна до саморазправа между демонстрантите и полицията. И в двата случая хората, които стоят зад тези бунтове са работници, мигриращи от селските региони на страната.
За комунистическата партия общата нишка свързваща тези на пръв поглед несвързани инциденти, е един от най-сериозните проблеми срещу които е изправена в навечерието на 90-тата годишнина от 1 юли – тежкото положение на милиони бедни мигриращи работници.
Изключителният растеж на китайската икономика през последните 30 години се водеше от бурната урбанизация и изглеждащия неспирен поток от нова и нова евтина работна ръка от селските райони на страната.
Властите в Ханджоу, Източен Китай, учетвориха обезщетението на отровените с олово работници, след като стотици затрупаха правителството с петиции за една седмица.
Повече от 600 души са с натравяния в Янцзънчяо, провинция Джецзян, заради прах във фабрика за фолио. Офертата за 2000 юана компенсация (309 долара), бе повишена на 8000, след избухналите протести.
„Това е една от най-големите групи хора, подали петиции, които съм виждал тази година“ – коментира Чен Минджан, държавен служител, срещал се с представители на протестиращите в офиса им в Ханджоу. Въпреки това, продължава да има недоволни, тъй като държавните компенсации се отнасят само за работници с легални работни документи.
Според последните изчисления на правителството близо 153 милиона души са напуснали домовете си в провинцията и са се преместили в градовете, където работят на строителни обекти, в ресторанти и фабрики.
Един социален ефект е създаването на тази огромна подкласа хора, при която отсъстват елементарни социални услуги и които нямат особено влияние в модерното общество, в чието изграждане участват. Благодарение на морално остарялата и дискриминационна хукоу (система за регистриране на домакинствата по местоживеене), тези хора нямат достъп до здравеопазване, образование, подкрепа при покупка на жилище или социално осигуряване, която се полага на местните жители.
Това, което някога беше най-големият двигател за растежа на Китай сега се превръща в потенциален източник за социална нестабилност, особено на места като Дзънчън, където повече от 1,3 милионното население е от мигриращи работници.
Условията за работниците се подобриха през последните години, в момента те получават трудово-правна защита и не могат да бъдат произволно задържани и депортирани по родните места, както ставаше преди няколко години.
В последните месеци правителството, в отговор на нарастващото недоволство, позволи увеличение на заплатите с двуцифрен процент и даде повече права на мигриращите работници, като в същото време, обаче, увеличи бюджета на органите за сигурност, в очакване за още протести.
Но, въпреки че условията се подобряват, очакванията се повишават с още по-бърз темп, на фона на замогването на китайското общество.
„Младите мигриращи работници стават все „по-гласовити“ и не са склонни да приемат условията при които техните родители са работили в първото десетилетие на икономически реформи“ – коментира Джонатан Фенби от консултантската компания Trusted Sources – „При недостиг на 2 милиона работни места в провинция Гуандун, те са наясно с това колко са ценни, още повече, че градовете във вътрешността на страната започват да се борят за услугите им“
И докато новата вълна от млади работници, с по-високи претенции си пробива път, тези от старото поколение все още са третирани като второ качество граждани.
Пеи Лишън, е 46-годишен жител на провинция Анхуи, който е напуснал дома си пред 15 годни и работи като бояджия на строителни обекти в Пекин. Той коментира, че е малко вероятно някога да се върне в селото си.
Той работи по повече от 8 часа на ден, 7 дни седмично, за месечна заплата от 5000 юана (770 долара), но няма застраховка или достъп до социално осигуряване, а синът му трябва да се върне в Анхуи за да постъпи в университета.
Господин Пеи коментира, че му е омръзнало от дискриминацията, която трябва да преживява, като част от „пътуващото население“, въпреки че е прекарал почти една трета от живота си в столицата.
„Дори обикновените полицаи не те третират като човек. Животът е твърде несигурен“ – коментира Пеи пред Financial Times – „Животът ни няма нищо общо с това, което се описва във вестниците“
Правителствен доклад, публикуван миналата седмица, предупреждава, че огромните редици от мигриращи работници не са интегрирани правилно в градовете и това може да доведе до социална нестабилност.
„При раздвоената селско-градска система, мигриращите работници от селата все още са третирани като натрапници в градовете и не могат да получат същото отношение като градските жители“ – се казва в доклада на центъра за изследване на развитието към кабинета на страната – „Ако те не бъдат приети в градското общество и нямат същите права, които им се полагат, ще има много конфликти“
Докладът прогнозира, че 9 милиона нови мигриращи работници годишно ще поемат към градовете всяка година до 2015, като вероятно само 9% от всички мигриращи работници ще иска да се върне по родните места.
Докладът отчита, че хукоу системата е ключовото препятствие пред интеграцията, но посочва, че пълната интеграция на един мигрант в града, така че той да има достъп до училище, здравеопазване и социални услуги, ще струва на държавата 80 000 юана. Огромна сума, когато я умножиш по 150 милиона.
