Руската икономика вече не реагира на нефтения допинг
Бюджетната политика води икономиката към задънена улица, бие тревога руското министерство на икономическото развитие – без държавни инвестиции страната я чакат стагнация и колапс, пише Ведомости.
Рекордните цени на нефта на световните пазари доведоха до възобновяването с нова сила на споровете между министерството на финансите и на икономическото развитие на страната, за това как да бъдат похарчени допълнителните приходи от по-високите цени на петрола – дали да бъдат пестени или да се инвестират в икономиката. Позицията на финансовото министерство е да се ограничат държавните разходи, в опит да се обуздае инфлацията, докато се появят стимули за дългосрочни частни инвестиции.
Инфлацията може да бъде пренебрегната, в името на устойчивия ръст на икономиката, а той не е възможен без държавни инвестиции в инфраструктурата, здравеопазването и образованието, настояват от министерството на икономическото развитие.
Подобно на 19 век, когато всички болести са били лекувани с пиявици, така и днес всички рецепти за „лечение“ на икономиката се свеждат до едно решение, коментира заместник министърът на икономическото развитие Андрей Клепач след среща с експерти.
„През 90-те коментирахме, че ще преминем към бюджет без дефицит и ще задушим инфлацията. През предходното десетилетие, че ни е нужен излишък и не трябва да харчим парите – това е подарък от природата – за икономиката, затова трябва да държим инфлацията ниска, да понижим данъците и всичко ще е наред“ – коментира заместник-министърът.
В настоящия етап повечето рецепти са в същия дух – как да направим бюджетната политика още по-стриктна. Ето, ще излезем на бюджет без дефицит, ще получим ниска инфлация и нормален икономически растеж, но според мен това е задънена улица.
В момента извънпетролния и газов дефицит в бюджета (разликата между разходите и приходите, извън тези от петрол и газ) е 10-11% от БВП и ако бъдат съкратени държавните разходи със 5-6% може да се провокира нов кризисен спад, в сравнение с който 2008 да ни изглежда розова, коментира Клепач.
До кризата извънпетролния и газов дефицит бе до 4% от БВП и именно такива приходи от петрол и газ правителството реши да харчи, като закрепи това правило в закона за бюджета – всички приходи от петрол и газ постъпваха в резерен фонд, откъдето средства в размер от 3,7% от БВП се вземаха за разходи на бюджета.
По време на кризата тази норма не се прилагаше – можеха да се харчат всички петролни и газови приходи. Финансовият министър Кудрин настоява тя да бъде възстановена. През първото тримесечие бюджетът отчете излишък от 1% от БВП, първи излишък от 2008 година насам. Петролът обаче се задържа устойчиво над нивата от 100 долара.
За тази година бюджетът ще получи допълнително почти 1,5 трилиона рубли, съобщи Кудрин, като от тях – 301 милиарда рубли ще са от приходи от газ и нефт, като те ще могат да се харчат. В тези над 300 милиарда са включени и добавките към заплатите на учителите и индексирането на пенсиите, подкрепата за селското стопанство и малкия бизнес, повишаването на стипендиите и профилактиката срещу горските пожари.
Световната банка също призова извънпетролния и газов дефицит да се съкрати до 4% (което означава излишък във федералния бюджет от 3-4%). Когато половината от бюджета се пълни от петролни и газови приходи, предвид настоящата конюктура, резервите трябва да се пълнят наново. Дългосрочната тенденция е за цена от 60 долара, коментират експертите на Световната банка. Т.е . без съмнение цените на петрола ще падат – и без буфери Русия може отново да се сблъска с невъзможност да обслужва задълженията си, подобно на неприятната ситуация от 1998.
Министерството на икономическото развитие не възразява против съкращенията в дефицита, подчертава Клепач . Напротив – очаква, че той ще се свива доста по-бързо от планираното и до края на тази година ще е под 1%.
„Но има ли икономически смисъл да слизаме до нулев дефицит, та дори и излишъци? Ще ни даде ли това импулс за икономически растеж? За Русия това означава стагнация и забавяне на реформите“ – коментира той.
Бюджетът трябва да е не цел, а средство на икономическата политика – политиката на развитие изисква и бюджет на развитие. В момента инвестициите на държавата, ако отчетем и инвестициите в наука и образование са не повече от 3% от БВП, добавя той.
"Това, което гарантира качеството на икономическия растеж, е само малка част от бюджетните разходи." Но за сметка на какво да намалим разходите? Мнозина смятат, че социалните разходи са високи - но това е поет ангажимент. Разходите за сигурност и отбрана са много по-ниски, отколкото във Великобритания и САЩ. Оказва се, че по-нататъшното намаляване на държавните разходи може да стане само чрез намаляване на точно онова, което създава възможността за създаване на икономика на бъдещето“ – коментира зам.-министърът.
Икономиката вече не реагира на нефтения допинг. До кризата, половината от темпа й на растеж идваше от външната търговия. Сега делът на нефтения сектор, предвид стагнацията на експортния, обезпечава само 1-1,5% от ръста на икономиката. А това е приблизително една четвърт от темпа на растеж, от който се неждае икономиката, за да не изостава от световната. Делът на технологичния сектор, който се нуждае от институционална реформа би могъл да обезпечава още 1% към ръста, изчислява Клепач.
Клепач смята, че в Русия частните инвестиции липсват именно заради липсата на държавни. Страната изостава много силно в инвестиционно отношение. По ниво на разходите за наука и образование, страната изостава дори от Китай, а при здравеопазването – дори от Индия. Не трябва да чакаме, защото именно инвестициите в дългосрочните проекти ще доведат до бързо ускоряване на темповете на икономиката, а най-важното ще придадат на ръста й и необходимото качество.
