Докато влиза бързо в офиса си, дълбоко в старата министерска сграда, от съветската ера, депутатката Санджасурийн Оюн се вълнува и иначе сериозното й лице се разтяга в усмивка.
Тя предава документи на младата си асистентка и разменя с нея шептейки няколко думи на нискогърления монголски. Облечена в раиран костюм, с перлена огърлица и с коса хваната до нивото на раменете, с iPad в ръка, тя се обръща към чакащия репортер.
„Съжалявам, че ви накарах да чакате“ – казва тя превключвайки на гладък английски, който е научила като студентка в Кеймбридж – „Имаме важен дебат днес. Обсъждаме замразяване на издаването на нови лицензи“
Навън, във все още студения майски следобед в Улан Батор, по калните пътища все още няма следа от зеленинка. Но едномилионната столица на страната вече се променя от сили доста по-силни от промяната на сезоните, пише BusinessWeek в очерк от изданието на списанието от 25 юли.
Замразяването на лицензите за нови проучвания и добив не е маловажен въпрос за Монголия, страна която изживява ресурсен бум, а минни компании като Rio Tinto Group и китайската Shenhua Group се съревновават за правото да извличат въглища, мед, злато, молибден и уран.
Това е ресурсен бум, който се очаква да донесе потоп от пари в бедната страна през идното десетилетие и този бум е концентриран засега върху огромни минни проекти като Шивее Ойо и Таван толгой – залежи от въглища, оценявани съответно на 300 милиарда долара и 400 милиарда долара и на златната мина Ою Толгой, оценявана на 300 милиарда долара, според Quam Asset Management Ltd в Хонконг, която управлява фокусиран върху Монголия инвестиционен фонд.
Богатството, умното му използване
Оюн е в центъра на опитите на страната да избере между богатството и умното използване на ресурсите. Тя е геолог, който преди време е работил за най-големия инвеститор в минната индустрия на Монголия, мултинационалния гигант Rio Tinto. В един момент, обаче, тя е предпочела да се бори за правата на обикновените хора и срещу корупцията.
Тя е част и от младата демократическа история на страната. На снимка в кабинета й виждаме брат й – Зориг, също бивш депутат, който бе считан за следващият премиер, преди да бъде убит през 1998. Убийството му е все още неразрешено.
Разговорите с инвеститорите
В парламента, част от депутатите иска министърът на ресурсите и енергетиката Дашдордж Зорийгт, да подаде оставка заради начина на провеждане на преговорите с чуждестранните инвеститори.
„Ситуацията е малко по-различна от преди“ – казва Оюн, като с жест показва течащия по телевизията дебат – „Когато направихме първия закон за минната индустрия през 1997 ние отчаяно се опитвахме да привлечем чужди инвеститори, но вече не е така. Сега можем да имаме повече претенции“
Тя признава, че политиците до голяма степен се опитват и да се самоизтъкват, опитвайки се да уязвят опонентите преди изборите за президент през 2012. Министърът на енергетиката не подаде оставка, въпреки че замразяването на издаването на нови лицензи бе удължено за цялата 2011.
Дискусията за гарантирането на печалби за страната от ресурсите изправя монголските скотовъдци и еколози срещу играчи с големи връзки, като премиера Сухбатар Батболд и Баасангомбо Енебиш, изпълнителен директор на минната компания Erdenes, както и срещу глобални минни играчи като Rio Tinto и Peabody.
Протести
Оюн се сеща, че е време да посрещне дъщеричката си и изтичва навън, където шофьорът й я чака с петгодишното момиченце.
След като колата навлиза на площад Сухбатар, пред парламента, Оюн посочва към продължаващите протести. Три кръгли палатки, известни като юрти или герси в Монголия, са издигнати в далечния край на площада. Протестиращите, които са ги заели изискват от правителството да затвори минната индустрия за чужди компании.
„Господинът, който организира този протест, стана екстремист, не съм сигурна дали това е правилната дума“ – коментира тя, визирайки Цецгее Мунхбаяр, бивш пастир, който се превърна във водещ природозащитник.
„Миналата година той стреля с оръжие близо до минно съоръжение и сега казва, че може да се наложи той и последователите му да се вдигнат на оръжие срещу правителството“ – продължава тя, правейки гримаса – „Той е ресурсен националист. Но тук, в Монголия, ни е нужно да прокараме разграничителна линия. Как да си разумен, но в същото време и националист“
Монголия е далечна и пуста, вероятно една от причините Чингис хан да я използва за плацдарм за завземане на голяма част от Евразия преди 8 века.
Пустинията, степите
В двучасовия полет от Пекин насам доминира гледката на пустошта на пустинята Гоби, преди доминацията на просторното жълто и зелено на степите, след което най-накрая, дългите вериги на обезлесени планини, с наближаването на самолета до Улан Батор. Освен мащабните промени на пейзажа отдолу, можете да видите много малко нещо друго. Няма сгради, няма пътища, няма хора, няма дървета, нищо, наистина.
Притисната между Китай и Русия, и равна по площ на западна Европа, Монголия има население от едва 2,8 милиона души, което я прави една от най-слабо населените страни в света, ако не броим добитъка.
Националната статистическа служба на страната изчислява, че има 33 милиона глави добитък в страната, в това число овце, кози, коне, говеда и камили. Повече от една трета от населението живее в столицата, докато една четвърт все още са полуномади, живеят в юрти и се придвижват със стадата.
Минералните богатства
Въпреки че може да й липсва население, Монголия е една от най-богатите страни от гледна точка на природните богатства. И това само по отношение на известните находища. Четири пети от територията на страната все още не са проучени. През следващото десетилетие се очаква производството на мед да се удвои, на желязна руда - да се утрои, на въглища – да нарасне 6 пъти, на злато и петрол – между 10 и 13 пъти.
Голяма част от този растеж ще се движи от търсенето от Китай, прогнозират от Eurasia Capital, базирана в Улан Батор инвестиционна банка, която е фокусирана върху централна Азия и Монголия.
Най-скъпоценен е Ою Толгой – Тюркоазеният хълм, наречен така заради цвета на медния оксид, който се показва над почвата. Мястото е едно от най-големите находища на мед и злато в света.
Разположено дълбоко в пустинята Гоби, то е на само 80 км от границата с Китай. Канадската компания Ivanhoe Mines и Rio подписаха споразумение с Монголия да разработят проекта през 2009, след като Ivanhoe се опитваше повече от 6 години да постигне споразумение с правителството. Миналия месец Rio се договори да увеличи дела си в Ivanhoe на 46,5%.
Горене на портрети
Гарантирането на сделката не бе лесно. Споровете за това какъв контрол трябва да даде Монголия на чуждите компании станаха доста горещи, като в един момент протестиращите пред парламента изгориха портретите на основателя на Ivanhoe Робърт Фридланд и на президента Намбарийн Енхбаяр. Беше доказано, че на участниците в протеста им е платено да протестират, коментира говорителят на Ivanhoe Capital Corp. Боб Уилиамсън.
„Това е един от флагманските проекти на Rio“ – коментира Камерън МакРей, президент и изпълнителен директор на проектната Oyu Tolgoi LLC, от огромния си офис в Монис Тауър, един от новите небостъргачи на Улан Батор.
С очаквани приходи от 6 милиарда долара от мината годишно, това дава на подразделението ни за добив на мед възможност да стане един от трите най-големи играча в света, коментира той.
Oyu Tolgoi дава работа на 3000 монголци. До началото на 2013 година компанията възнамерява да инвестира 7 милиарда долара, в строителството на 100 км пътища до границата с Китай, както и 85 км водопровод, 180 км електропреносна мрежа и вероятно електроцентрала, която може да излезе 1,5 милиарда долара.
Натоварена на пълни мощности икономика
„Напълно наясно сме, че това трансформира монголската икономика“ – коментира Дейвид Патерсън, вицепрезидент на регионалното развитие и комуникациите на Oyu Tolgoi, който отбелязва, че капиталовите разходи само за първия етап на минния проект ще са равни на БВП на Монголия.
Само достигането до етапа на добив ще доведе до натоварване на мъничката икономика до пълните й мощности. БВП нарасна миналата година с 6,1%, а през първото тримесечие на тази отчита ръст от 9,7%.
„Минният сектор много лесно може да носи Монголия на гърба си през идните 50 години“ – коментира той.
Трансформиращи се икономики
„Има моменти при тези трансформиращи се икономики, когато нормалният икономически растеж просто отлита през прозореца“ – коментира Ричард Харис, изпълнителен директор на Quam Asset Management. “Това е като преминаване през разлом за икономиката. Говорите за номад или овчар, който става шофьор на камион или миньор. И доходите му от няколко долара на ден стават няколко долара на час. След това идват и икономическите промени, които съпътстват подобен процес“
Политиците в Монголия създадоха т.нар фонд за човешко развитие, до голяма степен с пари от предплатени данъци и такси от минните компании, като инвеститорите в мината Ою Толгой, като фондът отпуска 21 000 тугрика (17 долара) на всеки монголец месечно.
Правителствените преговарящи искат и от минните компании, които ще разработват Таван Толгой, мината, която съдържа доказани залежи от 6,4 милиарда метрични тона въглища, да предплатят данъците си. Плановете са акциите на останалата половина проекта да се листват на голяма борса, като Хонконг или Лондон и 10% да бъдат раздадени на населението, като всеки монголец да стане акционер.
Години на занемаряване
Никое място в страната няма да се промени толкова много, колкото Улан Батор. Монголия бе сателит на СССР от 1921 до 1990 и годините на занемаряване са все още видни в столицата, като блок след блок в сиви бетонни сгради са наредени около разорани пътища.
Статуята на Ленин все още се издига пред хотел Улан Батор, построен през 1961 година, за да посреща величията от бившия Съветски съюз. Дядото на Оюн, руски изследовател, географ и етнолог, който е прекарал 26 години в Монголия, е насилствено върнат в СССР през 1939 и умира в ГУЛаг през 1942. Неговото семейство така и не научава естеството на „престъплението му“
Около площад Сухбатаар вече започват да се издигат многоетажни сгради. Бутиците на Louis Vuitton, Emporio Armani, Burberry и Ermenegildo Zegna се борят за внимание от сините витрини на Central Tower в югоизточната част на площада.
В ресторант Моне, на 17-ия етаж на сградата, бизнесмени в скъпи костюми вечерят норвежка сьомга, първокачествено австралийско говеждо, завършвайки с плато гуда, камамбер или рокфор.
Бутилка Mouton Cadet Reserve Sauternes ще ви струва 135 000 тугрика (108 долара), докато гледате площада и стадиона в далечината, който се строи с китайски пари.
Ирландски пъб
През нощта се появява по-дивата страна на града, на места като Grand Khaan Irish Pub на улица Сеул, място известно с хамбургерите, бирата и честите юмручни схватки.
В прословутият Marco Polo Club, австралийски и американски минни работници се смесват с европейски банкери, и опитват водката Чингиз хан с Ред бул, докато гледат монголски стриптизьорки.
Харис Купърман, 30-годишен американец, който управлява собствен хедж фонд - Praetorian Capital Management, коментира, че е поразен от икономическия потенциал на Монголия. Той си е купил къща в скъпия квартал на столицата – Зайсан, с гледка към града. През февруари той е стартирал фонда Mongolia Growth Fund, като е набрал 36,6 милиона долара.
„Всичко, което ви трябва е да сложите крака си тук, можете да почувствате енергията навсякъде. Няма място за сравнение с никое друго място на света от гледна точка на енергия, освен може би Ню Йорк и Хонконг“
Купърман е основал застрахователна компания и планира да купи, ремонтира и отдава под наем разнебитени апартаменти от съветската ера, които запълват центъра на столицата. След като е видял други ресурсни страни, като Катар, Дубай и Казахстан, Купърман и партньорите му са стигнали до заключението, че имотният сектор и финансите са двете индустрии, които процъфтяват при ресурсен бум, без обаче да са обременени от капиталовите разходи и политическите рискове на минния добив.
Той отбелязва, че не е единственият инвеститор в града.
Замаян и объркан
„Излизате на улицата по обяд и ще видите замаяни и объркани момчета от хедж фондовете, които обикалят наоколо, с някой монголец като гид, с кал по обувките им за 1000 долара. И знаете, че си мислят – „Е, как да инвестирам в тази страна?“
Монголия продължава да привлича пари. Когато премиерът Батболд отиде в Китай през юни, президентът на Монголия Цахия Елбегдордж беше в САЩ и сред всички други места посети и нашия офис (б.р – на Businessweek)
48-годишният Елбегдордж е бивш журналист и на два пъти премиер. Подобно на много от депутатите, в чийто ръце е бъдещето на страната, и той е учил зад граница. Той е магистър по публична администрация от John F. Kennedy School of Government в Харвард.
При визитата си на 17 юни той съобщи, че в близко бъдеще страната възнамерява да емитира облигации, деноминирани в долари, за да финансира експанзията си в минната индустрия и да построи пътища и мостове.
Оюн също е технократ. Още като студентка в Кеймбридж тя лети с екип от Rio Tinto през 1992 за да проучат залежите на Таван Толгой, който тогава е неразработена мина. Оюн завършва през 1996 с докторска степен и се присъединява към екипа за нови проекти на Rio.
Намушкан до смърт
През октомври 1998, само ден след като се е върнала в Англия от планините Тяншан в Киргизстан, Оюн получава позвъняване в 2 през нощта от колега от Rio от офиса в Улан Батор. Брат й Зориг, министър на инфраструктурата в тогавашното правителство, е бил намушкан в апартамента си в Улан Батор, малко преди изборите, при които той е спряган за фаворит за поста премиер.
В интервю преди смъртта му, спомня си Оюн, „той коментира, че се страхува много, че установилите се корпоративни интереси са по-силни от националните интереси на Монголия“
Руската мафия
Според Оюн, много монголци са убедени, че убийството на брат й е политически мотивирано, и вероятно е свързано с интересите на руската мафия в най-голямата мина в страната по онова време – Ерденет.
Дни след убийството му тя се връща за погребението.
„Имаше масов изблик на публична скръб, която дори за мен бе тежка за понасяне“ – спомня си тя. Тя се връща в Монголия и започва политическа кариера, като основава Гражданска воля, опозиционна политическа партия.
От 2009 година страната се управлява от широка коалиция, включваща Партията на монголския народ и Демократическата партия. Платформата на Гражданска воля е фокусирана върху борбата с корупцията, особено като се има предвид нарастващото влияние на парите върху монголските политици.
