Кой е най-бедният президент на света?

17 ноември 2012 - 09:18 |   Прочетена (3054) |   Препоръчай (7) |   Коментари (1)

Чест повод за недоволство е, че стилът на живот на политиците е доста откъснат от този на електората им. В Уругвай не е така, разказва Би Би Си. Срещнете се с президента – който живее в порутена ферма и дава за благотворителност огромна част от заплатата си.

Прането е проснато на въженце пред къщата. Водата идва от кладенец в двора, заграден от избуяли плевели.

Само двамата полицаи и Мануела, трикрако куче, пазят президента отвън.

Това е жилището на президента на Уругвай, Хосе Мухика, чийто стил на живот се различава рязко от този на повечето световни лидери.

Президентът Мухика отказа луксозната къща, която уругвайската държава осигурява за лидерите си и избра да живее във фермата на жена си, близо до черен път извън столицата, Монтевидео.

Президентът и жена му обработват земята сами и гледат цветя.

Този икономичен начин на живот и фактът, че Мухика раздава всеки месец 90% от заплатата си от 12 000 долара за благотворителност, му спечелиха определението „най-бедният президент на света“ от световните медии.

„Може да изглеждам ексцентричен старец...но изборът ми е свободен“

„Живял съм по този начин през по-голяма част от живота си“, казва той, докато седи на стар стол в градината, ползвайки любимата възглавница на кучето Мануела.

„Мога да живея и с това, което имам“

Даренията му, от които се облагодетелстват бедните и дребни предприемачи, означават, че Мухика се задоволява със средната за Уругвай заплата от 775 долара на месец.

През 2010, личната му декларация за материалното състояние – задължителна за всеки държавен служител в Уругвай, бе на стойност 1800 долара – стойността на Volkswagen Beetle от 1987.

През въпросната година той добави и половината от активите на жена си – земя, трактор и къщата, на стойност от общо 215 000 долара.

Това е две трети от декларираното състояние от вицепрезидента Данило Астори и една трета от състоянието на предшественика му, Табаре Васкес.

Избраният през 2009 Мухика през 60-те и 70-те години бе част от уругвайското партизанско движение Тупамарос, лява въоръжена група, вдъхновена от кубинската революция.

Той има 6 огнестрелни рани и е прекарал 14 години в затвора. По-голяма част от присъдите изтърпява при тежки условия и изолация, до освобождаването му през 1985, когато демокрацията идва в Уругвай.

Тези години в затвора, разказва Мухика, ми помогнаха да оформя възгледите си.

„Наричат ме най-бедния президент, но не се чувствам беден. Бедни са онези хора, които работят единствено за да имат скъп начин на живот и вечно искат още и още“, казва той.

„Въпрос на свобода. Ако нямате огромна собственост, то тогава няма да е нужно да работите цял живот като роб за да поддържате това състояние, а следователно ще имате повече време за себе си“

Уругвайският президент заяви същото и по време на срещата Рио +20 през лятото: „Цял следобед говорим за устойчиво развитие, с което да извадим хората от бедност. Но над какво мислим? Искаме ли моделът на развитие и потреблението на развитите страни? Питам ви сега – какво ще стане с тази планета, ако индийците имат същото съотношение автомобили на глава от населението като германците? Колко кислород ще ни остане?“

„Има ли тази планета достатъчно ресурси, така че седем или осем милиарда души да имат еднакво ниво на потребление и отпадъците, които виждаме в развитите общества? Именно това хипер потребление разрушава планетата ни“.

Мухика обвинява повечето световни лидери, че „имат сляпото заслепление за постигане на растеж, базиран на потреблението, като че ли ако това не бъде постигнато, ще дойде краят на света“.

Етикети:

,

,

Реклама

Коментари »

ники
18 ноември 2012 - 13:47
1
Разумни въпроси и повод за размисъл !
 Вашият коментар
Автор:
Коментар:
Реклама
Намерете ни във Facebook »