Ако Starbucks си мислеха, че тази година няма как да стане по-лоша и решението им да платят 20 милиона лири на британската хазна, за да избегнат главоболията с напълно легалното, но силно неморално избягване на плащането на данъци – значи са си направили лошо сметката.
„Послушахме клиентите си“, казва Крис Енгсков, управителен директор на компанията за Обединеното кралство и бивш съветник на президента Клинтън, в открито писмо, публикувано в петък – „Знаем, че не сме перфектни. Но се вслушахме във вас в последните няколко месеца и сме ангажирани с бизнеса във Великобритания дългосрочно“.
И след това нещата станаха наистина лоши за компанията. Данъчни експерти обявиха предложението на компанията за плащанията към данъчните като „направо смайващо в търговско отношение“, политици заявиха, че британската данъчна система е направена за пълен смях от фирмата. Дори хора, които доскоро водеха кампании за облекчаване на данъчния режим определиха поведението на компанията като „отчаян опит да отклонят публичното внимание“.
Като връх на тези обвинения дойде и фактът, че Starbucks деактивира формата за коментари на британския си сайт – заради потопа от атаки и обиди към компанията и заплахите с бойкот на магазините й.
„Емоционалността на въпроса ни изненада“, каза Енгсков.
През уикенда активистите от UK Uncut заявиха, че планират демонстрации срещу компанията, като ще трансфорират магазините й в бежански лагери и подслони за бездомници.
Предвид присъствието й на топ локации в страната, очевидно Starbucks е доста уязвима на публичния гняв по отношение на данъчните й афери и именно заплахите изиграха роля в писането на чека към хазната, а не обадила се съвест.
Това е пореден пример както за увеличената мощ на хората, така и за нарасналите очаквания към бизнес лидерите. Дори бившата футболна звезда, а в момента телевизионен водещ Гари Линекер коментира въпроса, като каза: “Starbucks обещали да плащат данъци в бъдеще. Невероятно благоволение от тяхна страна“.
Социалните медии дадоха власт на хората да санкционират и да създават настроения срещу всеки бизнес, за който считат, че действа зле – независимо дали укрива данъци, наглася лихвите или предизвиква петролен разлив.
Starbucks изградиха бизнеса си около силното усещане за общност, но вероятно ще им се наложи да си припомнят как става създаването на доверие, ако искат да върнат британските си клиенти обратно.
