От всички трудности, срещу които Гърция се сблъска в последните години, това да накара гражданите й да си плащат данъците се оказа най-трудното, пише „Уолстрийт Джърнъл”.
Към края на 2014 година гърците дължаха на държаввата 76 милиарда евро под формата на неплатени данъчни задължения, натрупани с десетилетия. Правителството сочи, че едва 9 милиарда от тях са събираеми, като огромна част от останалите са изгубени, поради неплатежоспособност на длъжниците.
Суми за още милиарди евро пък са изгубени в сивата икономика на страната, която преди кризата бе добила размер от една четвърт от БВП на Гърция.
МВФ и останалите международни кредитори от години твърдят, че дълговата криза на страната може до голяма степен да бъде разрешена, ако правителството се справи с укриването на данъците. Дължимите суми за данъци в страната се равняват на 90% от годишните данъчни приходи, най-високото съотношение на неизплатени данъчни задължения сред всички индустриализирани страни, според ОИСР.
Новото гръцко правителство, опитващо се да си гарантира нов транш по спасителната помощ, обеща снощи да постави събирането на данъците като водещ свой приоритет в дългия списък от мерки.
Предишни правителства обещаваха същото, но не успяваха.
Данъчните ставки в Гърция не са по-различни от тези на други места в Европа. Причината за неплащането им е комбинация от културни и исторически сили. По време на многовековната окупация на страната от Османската империя избягването на плащането на данъци е символ на патриотизъм. Днес това недоверие е пренасочено върху правителството, което много гърци определят като корумпирано, неефективно и ненадежно.
„Гърците смятат данъците за кражба”, обяснява Аристидес Хацис, доцент по право и икономика от Атинския университет. „Обикновено данъците са считани за цената, която плащаме за справедлива държава, но в гръцкия манталитет това не се вмества”.
За много гърци укриването на данъци не се счита за тежко престъпление и не е особено срамно да бъдеш хванат за такова прегрешение, за разлика от останалите европейски държави и САЩ.
Голяма част от укриването на доходи става при малките, ежедневни сделки.
Козмас, 32-годишен готвач от Атина, коментира, че неговият данък доход автоматично се вади от месечния му чек за заплатата. Но всеки път, когато купува нещо и има възможност да плати по-малко, ако откаже фактура, се съгласява.
„Това е печеливша ситуация и за двете страни. Аз плащам по-малко за продукта, а магазинът плаща по-малко данъци”.
Инатливото противопоставяне на плащането на данъци е една от причините левичарите от СИРИЗА, които водиха активна кампания срещу повишаването на налозите, да надвият бившите управляващи в предизборната кампания.
Партията не се посвени да използва крайното анти-данъчно движение, наречено „Няма да плащам”.
Бившето правителство на страната излезе със спорен имотен данък. Това доведе до седемкратно повишение на събрания имотен данък, спрямо нивата от 2009.
Но СИРИЗА и други критици определиха данъка като нечестен и в края на 2014 много гърци спряха да го плащат, в огромна степен заради очакването, че новото правителство ще го отмени.
Дупката в данъчните приходи само за януари нарасна с 23%, спрямо предвиждането на кабинета.
Миналата седмица правителството обяви планове за опрощаване на до 50% от просрочените данъчни задължения, в знак, че действително възнамерява да изпълни предизборните си обещания.
СИРИЗА би рискувала бунт, ако се откаже от тези си обещания, които всъщност я докараха на власт.
Дори в самите редици на партията има гласове, които твърдят, че СИРИЗА не може да си позволи по-твърда ръка спрямо неплащащите данъците. И причините са не само политически, но и икономически.
Икономическата депресия в страната вече доведе до фалита на много малки бизнеси, а други са на ръба. Принуждаването на последните да плащат по-високи данъци ще ги изхвърли от бизнеса.
„Гръцката икономика ще се срие, ако правителството притисне тези хора да плащат данъци”, казва високопоставен чиновник.
Въпреки че богатите гърци често са винени, че не плащат дължимото, огромната част от укриването на данъци става на по-ниските стълбици на социалната скала, при малките и средни предприятия.
„Повечето малки компании знаят, че никога няма да бъдат одитирани, така че не си правят труда да плащат данъци”, казва европейски чиновник, изпратен в Атина, в помощ на реформирането на данъчната система.
Много компании отчитат, че плащат минимална заплата, но дават остатъка до реалните възнаграждения „под масата”.
Димитра, собственичка на малък хотел край Атина, казва, че плаща повече от двойно на работниците й по време на активния сезон. Плащането под масата е изгодно за всички, защото служителите й получават повече пари, и нито тя, нито те трябва да плащат по-високи данъци и такси, обяснява тя.
