Рекордните цени на царевицата, соята и пшеницата, както и на ред други селскостопански стоки, дават на производителите в САЩ планина от кеш, с която да купуват земеделска земя.
А това, което не купуват с пари от собствените си джобове, могат да финансират при рекордно ниски лихви и облекчен достъп, пише в своя статия днес вестник USA Today.
Благоприятният микс от кеш и кредит създава „горивото“, което дърпа ръста в цените в целия Среден запад, като все повече разпалва страхове за балон, който е готов да се пръсне.
В Айова, където плодородната почва, благоприятното време и етанола и животновъдството водят до постоянно търсене и все по-свиващо се предлагане, цените на земеделската земя скочиха с 90% от 2009 насам.
Акър (малко над 4 декара) земеделска земя, който се продаваше преди десетилетие за 2275 долара, вече струва 8700 долара, обяснява Майкъл Дъфи, икономист на Щатския университет на Айова, който следи цените на земята.
Кулминацията бе миналия октомври, когато 80-акров имот близо до Бойдън в Сиукс каунти, една от най-плодородните земи в т.нар. Царевичен пояс, се продаде за рекордните 21 900 долара на акър.
„Опасението, очевидно е не колко далеч още може да стигнат цените, а когато този балон се спука, колко надолу ще паднат и какви ще са последиците?“, казва Майкъл Хайн, вицепрезидент на Liberty Trust and Savings Bank в градчето от Югоизточна Айова Дюрант.
„Ако печалбите на земеделците започнат да се свиват, ще има отражение и върху цените на земята“.
Хайн определя поскъпванията в последните години като „неустойчиви“ и казва, че ако продължат да нарастват през тази година, то вероятно това ще става при умерен темп.
Колин Джонсън, фермер четвърто поколение, който е взел земя под аренда от дузина различни собственици в област Уапело внимава да не бъде въвлечен в потопа на покупките.
Миналата година двама от собствениците му предложили да купи земите, които обработва, което означавало, че за първи път на него му се налагало да участва в наддаване за земя.
При всеки от случаите производителят на соя и царевица губел от купувачи, които предлагали цени далеч над това, което можел да си позволи.
„Собствениците поеха по пътя на 'Ще взема големите пари,' и не мога да ги виня за това“, казва Джонсън, баща на три деца.
„Земята носи такива премии...Вярвам, че е невероятно напомпана в момента. А аз не мога да поема такъв риск, като човек с младо семейство“.
Неизбежният срив на цените едва ли ще е толкова рязък като през 80-те години, когато новите покупки се финансираха основно с дълг и в доста по-малка степен с капитали на собствениците, казват икономисти и банкери, които работят в земеделския сектор.
Когато лихвите по техните заеми скочиха, а цените на реколтата паднаха, много фермери останаха без доходи, за да плащат на банките.
Те нямаха избор, освен да продават имотите си, което ускори спада в цените на земята.
Сривът бе особено жесток в Айова, където цената на земята падна от 2147 долара за акър през 1981 до 787 долара пет години по-късно, или 63%. Една трета от фермите в щата излязоха от бизнеса.
Оттогава фермерите станаха по-консервативни финансово, което ги поставя в по-добра позиция да посрещнат евентуална криза.
Покупките на земи в последните години редовно се правеха със собствени средства, които финансираха 50 до 75% от сделката.
А финансите на фермерите са по-силни от когато и да било, като съотношението дълг/активи е в момента на най-ниското си ниво в историята, по данни на щатското министерство на земеделието.
Спад в цените на земята ще означава, че фермерите губят собствени пари, но не са притискани от местната банка. Това не означава, че няма да почувстват финансовата „жега“, но вероятно бройката на крайно засегнатите фермери ще е по-малка, което ще ограничи силата на спада в цените.
„Абсорбаторът на шока е огромното количество собствени капитали, което фермерите инвестираха в имоти“, коментира Джон Бланчфийлд, старши вицепрезидент на центъра за земеделско и селско банкиране в Асоциацията на американските банкери.
„Случаят е следният: Фермерите мразят ликвидността. Те не могат да понасят идеята да имат пари в банката и при подобна ликвидност, те предпочитат да инвестират в земя...Ако има скоростна корекция в цените на стоките...ликвидността, която трябваше да ги предпазва в години на слаби парични потоци, вече е инвеснитрана – в земя“.
Банки като Liberty Trust and Savings отговориха, като станаха по-консервативни по отношение на заемите, с покачването на цените на земята. Хайн казва, че банката е внимателна по отношение на финансирането на покупки при които има твърде много дълг на акър, заради опасенията, че един спад в цените на реколтата ще намали доходите на фермера и има опасност той да фалира по заема.
„Ние сме тук да даваме заеми, но тонът все още е изпълнен с предпазливост“, казва Хайн.
Миналия месец земеделското министерство прогнозира, че очакваното по-нормално време през 2013 ще доведе до рекордна реколта от царевица и соя, което може да доведе до спад на цената на на царевицата до 4.8 долара на бушел, което би било понижение от една трета на годишна база и до 10.5 долара за бушел при соята, което би било спад от 27%.
Цените на земята в крайна сметка се колебаят в зависимост и от времето и от това дали изтощеният от суша Среден запад ще получи малко влага тази година, която да помогне възстановяването от сушата от 2012.
Ето грубо как действа уравнението цена на селскостопанската стока – цена на земята.
Спад при цените на стоките означава, че фермерът получава по-малко пари за реколтата си. В същото време, увеличаване на лихвата означава, че за него е по-скъпо да се финансира от банката. В същото време разходите на фермера вероятно няма да спрат да нарастват – за горива, семена, торове. Резултатът е, че фермерът ще е склонен в този случай да плаща много по-малко за земя или изобщо да отлага покупката на земи.
Някои фермери, като Джо Хайнрих, вицепрезидентът на федерацията на фермерите в Айова, са склонни да не се включват, докато лудостта по покупките на земя продължава.
Хайнрих, който не е купувал земя от 2005, не изключва покупка на локация близо до настоящите му операции, ако качеството е добро.
„Има земя в района, който обработвам, която ако излезе за продажба, ще се заинтересувам. Но няма да изляза да купувам, само заради купуването“, казва 52-годишният фермер – „Искам да пестя за нещата, които са ми нужни. Знаем, че има ситуации, при които ще има евтина земя за покупка в района на разположение“.
