С утихването на строителния бум у дома в средата на миналото десетилетие, корейските строителни компании предприеха структурна промяна. Те „на ята“ се насочиха към Близкия Изток, където много бързо овладяха контрола върху близо две трети от строителството на енергийни централи и газова и петролна инфраструктура, разказва Файненшъл таймс.
Но тази доминация дойде на висока цена, тяхната яростна конкуренция и ниските оферти с които наддаваха, доведоха до тежки загуби за най-големите сред тях. Предвид това, че перспективите пред капиталовите инвестиции сред страните от Персийския залив остават неясни, корейските строителни компании сега се опитват да навлязат на нови пазари – в Азия, Латинска Америка и Африка.
Едва през април миналата година инвеститорите разбраха какъв е размерът на рисковете, които компаниите са поемали, в битката им да подбият цените си, за поръчки на пазари като Саудитска Арабия, Кувейт и ОАЕ.
Само два месеца след като прогнозира печалба (преди данъци) за тази година от 200 милиарда вона (188 милиона долара) GS E&C ревизира прогнозата си до загуба от 906 милиарда вона, като обяви загуба от 386 милиарда вона за първото тримесечие.
Компанията, както и конкурента й Samsung Engineering отчетоха тежки загуби и през второто и третото тримесечие. Акциите на повечето компании в сектора отчетоха тежки спадове, в очакване на още лоши новини от залива.
В отговор, групите започнаха да отместват фокуса си от Близкия изток, който вече има дял от само 41% от новите им поръчки (за първите 10 месеца на настоящата финансова година), при 73% през 2009, според Браян Чо, анализатор на HSBC. Той очаква тази пропорция да падне до 30% през идните няколко години.
Анализаторите коментират, че проблемите произтичат от бизнес модела на групите. Докато европейските строители подават оферти, като слагат малки премии над разходите си, корейските компании печелят поръчки в Близкия изток, като дават глобална цена, традиционно доста под тази, която клиентите им очакват да платят на европейска компания.
Моделът е базиран на допускането, че корейската компания може да свърши обекта в по-кратък срок или да поддържа разходите на минимум, като по този начин запази здравословни маржове.
Моделът им обаче наказва жестоко компаниите, които са допуснали грешка при едно от двете допускания, както показа опитът на GS с рафинерията Руваис в ОАЕ и на Samsung Engineering със стоманодобивния проект в Саудитска Арабия.
„Липсата на разбиране на новите пазари... доведе до трудности“, коментира говорител на Samsung Engineering, която отчете загуба от 1.1 трилиона вона за първите 9 месеца на миналата година.
Компаниите подаваха такива агресивни оферти в Близкия Изток между 2009 и 2011, че ще отчитат загуби по тях вероятно до 2015, прогнозира анализатор, който е пожелал анонимност.
„В наши дни Азия е доста по-добър пазар от Близкия Изток. Тя е огромен пазар и по-малко конкурентен“, казва Ким Тае Хюп, старши чиновник в Международната строителна асоциация на Южна Корея.
Daelim E&C, която се опитва да диверсифицира поръчките си, извън настоящите й в Близкия Изток, спечели договори във Виетнам и Бруней, както и проект за 1.3 трилиона вона, който бележи завръщането й в Малайзия след 13-годишно отсъствие.
Samsung C&T строи новото международно летище на Монголия, както и прави дебюта си на австралийска почва, със завод за обработка на желязна руда за 5.9 милиарда долара, включващ и довеждащата инфраструктура до него.
С навлизането на непозната територия, южнокорейските групи обединяват сили и опит с японски партньори: Doosan Heavy Industries и Mitsubishi Corp се обединиха за строителството на електроцентрала за 1.5 милиарда долара във Виетнам, а Daewoo E&C ще строи заедно с Toyo Engineering торов завод за 765 милиона долара в Нигерия. Hyundai пък ще строи мост в Джинджа, Уганда, заедно със Zenitaka Corp.
”Японските компании са добри при финнансирането на договорите и имат ключови технологии, свързани с проектното планиране и дизайна, докато ние сме конкурентни“, казва Ким.
Въпреки това, огромната географска разхвърляност и относителната бедност на много от клиентите ще запазят натиска над маржовете по тези проекти, признава Ким. Фактор на натиск е и нарастващата конкуренция от китайските държавни фирми.
Това означава, че заможните държави от Близкия Изток не могат да бъдат изпускани като клиенти, въпреки „опарването“ на корейските строителни фирми.
„Истина е, че правим все повече бизнес в Азия и Латинска Америка. Но Близкият Изток е пазар от който не можем да се откажем“, казва говорител на GS E&C.
