Взети заедно, проектите изглеждат невъзможни за реализация по размер и разходи – 50-километров плавателен канал, нов град от 1.5 милиона жители, трети мост на Босфора, нова магистрална мрежа и трето летище на Босфора, надеждите за което са да е най-голямото в света.
Въпреки това, всички тези проекти трябва да се издигнат върху заспалите градчета и очертаните хълмове на запад от Истанбул, където обещанията за „алтернативен град“ водят до луд имотен бум, който превръща региона в бетонно отражение на съседа му на изток. Ако гледате имотната карта на брокера Бюлент Борал, е трудно да отречете възможностите, пише вестник „Заман“.
„Не можете да спрете Истанбул, в момента той се насочва на запад“, казва непринуденият брокер с 10-годишен опит, който гордо обяснява, че е брат на нападателя на Бешикташ Уур Борал.
„Преди три години, земята тук струваше 50 лири квадратния метър (42 лева/кв.м). Днес е между 125 и 200 лири. И не бих казал, че това ще е таванът“, казва той, признавайки, че последното мнение е в известна степен изкривено от професията му.
Въпреки всичко, офисът му е впечатляващо доказателство за този бум. Разположена в малко селце, близо до Арнавуткьой, на 30 минути с кола от покрайнините на Истанбул, превърнатата в офис провинциална къща е разположена между джамия и силоз, с малко пасище около нея на което овце дъвчат буйна пролетна трева.
„Трябва да покажете на хората това, което купуват. Земята се изкупува бързо в Арнавуткьой. Но инвеститорите са склонни да дойдат даже и тук, защото този регион е мястото, където ще се развие всичко“, обяснява брокерът.
Само на няколко километра на север, в огромната, доскоро защитена черноморска горска зона, се предвижда да бъде изградено третото истанбулско летище. Проектът на стойност 9 милиарда долара, с 6 писти, ще има като конкурент единствено новия 50-километров плавателен канал, който според плановете ще трябва да отклонява трафика от криволичещия Босфор до трасе недалеч от малкия офис на Борал.
„Лудият проект“, както го описва самият премиер Ердоган, е инженерно предизвикателство, за което Анкара досега се въздържа даже да прогнозира разходи. Запълвайки пространството между двата проекта ще е „сателитен град“, нова магистрална мрежа и третият мост на Босфора, който ще свързва „новия“ Истанбул с Азия, обяснява Борал.
Като по поръчка, минаващ наблизо SUV забавя, след което спира на бордюра. Шофьорът и Борал отиват при големия екран в офиса му, където преглеждат за свободни парцели, наложени върху система подобна на Google maps.
„Правя огледи и купувам същия ден, ако мисля твърде много, значи губя“, хвали се мъжът, който твърди, че купува имоти в района от две години.
След по-малко от половин час, стратегията му не изглежда толкова арогантна колкото се вижда на пръв поглед. Прозвънявайки за статута на петте имота, набелязани от потенциалния му клиент, Борал открива, че са били продадени по-рано сутринта от партньора му в Арнавуткьой.
„Хората разграбват имотите тук за по-малко от час след като са ги видели и обикновено ги изкарват на пазара обратно, до две години“, казва Борал докато мъжът си тръгва. „Пазарът е импулсивен“.
Борал не обича думата „хазарт“, но пазарът изглежда доста несигурен.
Първо, Анкара още не е обявила къде ще е каналът, картата на стената на Борал показва канала оптимистично близо до неговите имоти, със снимки на круизни кораби и яхти, „пействани“ на фона на океанската синева.
Но скорошна правителствена прогноза показа, че каналът трябва да се свързва близо до град Силиври, на 25 км на запад.
„Не, локацията не е сигурна, но наоколо има дълбоки езера и голямо островче при Кючюкчекмедже, което прави района логичното място“, казва той, защитавайки картата си.
Мнозина са тези които поставят и въпроса как правителството ще компенсира собствениците на имотите върху които ще бъдат изграждани каналът и бъдещото летище.
Мнозина изкупуват тези земи, с надеждата, че правителството ще купи тези имоти на по-висока цена, но Борал казва, че Анкара може да ги изкупи и на символична цена.
„Често правителството може да отчуждава земя на каквато си реши цена, например на цената по която те са оценени в поземления регистър“, казва той, като припомня, че регистрите се актуализират рядко и не следват пазара. „Така че може и да спечелите, но може и да изгубите“.
Но големият губещ, казват еколозите, ще е самият град. Миналата седмица, доклад на Министерството на околната среда и градското планиране посочи, че само за летището трябва да бъдат изсечени 650 000 дървета.
Министерското заключение бе че мащабните строителни проекти в региона вероятно ще значат, че 1.85 милиона от 2.5-те милиона дървета в региона трябва да бъдат „преместени“.
Евентуален трети мост на Босфора също няма да е пръв приятел на природата. През 2011 имаше огромно противопоставяне на градоустройствените намерения на града, заради съдбата на последните зелени площи и оскъдните ресурси питейна вода.
