В земеделието навлизат свежи пари от други сектори на икономиката. Явлението придобива мащабни размери, пише вестник “Труд” в днешното си издание, като се базира на кореспонденции от различни части на страната.
Адвокати, нотариуси и банкери в Търговищко масово насочват свободните си средства в земеделска земя., пише изданието. Сладоледен бос в Търновско отглежда пшеница и слънчоглед. А шуменски бизнесмени продадоха кланицата си и сега се сочат за едни от най-големите собственици на земя в страната.
Павел Петров е управител на “Мениджмънт бизнес машин” - доставчик на копирни машини и консумативи, разказва „Труд“. В технологичния бизнес е от 1991 г. и почти няма човек от бранша, който да не го познава.
През 2007 г. Петров се впуска в ново начинание - създава модерна кравеферма в село Камен до Стражица. А сега е един от най-големите изкупвачи на земеделска земя в района.
“Искам да купя 7000-8000 дка. На тях ще бъдат засети култури, с които ще се изхранват кравите от моята ферма. Цената на земята в района на село Камен е 400-450 лв. на декар”, пояснява пред “Труд” Павел Петров.
Безпрецедентният наплив от външни пари логично води и до незапомнен скок в цените на земята. За деветте месеца на 2011 г. нивите поскъпват с двуцифрени числа, като в някои области ръстът е над 30%.В последните пет години основни купувачи на земя бяха фондовете за имоти и арендаторите. Те обикновено изкупуваха земя с малка разлика в офертите си - около 5-10 лв. на декар. Но сега, като се появи третата група купувачи на земя, цените започнаха да скачат по-бързо.
Едрият бизнес в страната също привидя в земеделската земя сигурна инвестиция. Най-впечатлавяща е експанзията на банкерите. Бившите съдружници в СИБанк Цветелина Бориславова и Светослав Божилов продадоха дяловете си и натрупаха солидно портфолио от земеделски земи.
Фондът “Сиесайеф” на Бориславова вече притежава над 20 000 дка обработваема земя, като приоритет е отглеждането на овощни градини и новата култура - гигантската трева мискантус. Наричат я още слонска трева или царска тръстика, от нея се произвеждат биогорива. Дружеството изкупува активно земя в Северозападна България.
Към 30 юни Светослав Божилов притежава 52 786 дка земя чрез “Агроенерджи” АДСИЦ. С най-голям дял са нивите в Хасковско, Враца и Ловеч. Освен това чрез компанията си “Вентчър екуити България” Божилов държи близо 50% от акциите на “ФЗЗ Мел инвест”, в чиито активи са 54 994 дка ниви.
Контролираната от Цветан Василев Корпоративна търговска банка държи 7,8% от публичния фонд “Агро финанс” АДСИЦ. До началото на т. г. трезорът притежаваше още по-голяма част от фонда, натрупал 130 000 дка земя, но продаде част от акциите си.
“Индустриален холдинг България” също се впусна в земеделска авантюра. Дружеството, собственик на варненска корабостроителница, държи 1/3 от акциите на “Агроменидж”. Фирмата има близо 50% дял в “Еларг фонд за земеделска земя”.
По-рано през годината официалният вносител на “Пежо” - София франс ауто”, придоби 31 500 дка земя от “Енемона” в пакет с 49,9% от “Ломско пиво”.
Примерите станаха безброй, но по-важни са причините, които правят земеделската земя толкова атрактивна. Първата е нарастващите субсидии от Европейския съюз и националните доплащания. Втората е поредицата от добри реколти и стабилните печаби в земеделието. И не на последно място - нивите у нас са сред най-евтините в Европейския съюз.
Собственик на сладоледена фабрика във Велико Търново върти и успешен земеделски бизнес. Преди 4 години Цветан Цветанов се пробва да пробие в политиката. След като не успя да се пребори за кметския стол в старата столица като кандидат от ГЕРБ, предприемачът влезе в партията на Яне Янев и се озова в парламента като депутат от РЗС. Там обаче изкара едва година и разочарован напусна пленарната зала. Бившият морски офицер се завърна в болярския град и се отдаде на бизнеса си.
Освен че произвежда сладолед, от три години Цветанов изкупува ниви.
“Усетих, че има хляб в тази дейност. Земеделската земя е подценен актив. Обработваемите терени у нас все още са много по-евтини в сравнение със земите в останалите страни от Европейския съюз”, обясни бизнесменът.
“Владея около 1000 дка в Добруджа и още около 600 дка във Великотърновска област. Добруджанските ниви ги обработвам и отглеждам предимно пшеница, царевица и слънчоглед. Земите в Търновския регион отдавам под аренда. Има печалба заради добрата реколта тази година, а и евросубсидиите подпомагат бранша”, каза Цветанов.
Допълва, че най-ниските категории земя (8-а и 9-а) струват около стотина лева за декар. Площите от по-високите категории в Северна България се търгуват по 300-400 лв. за декар. А нивите в Добруджанския край стигат 1000 лв./дка.
Но не липсват и проблеми, споделя търновецът. Крупните арендатори получават субсидии от милиони левове, купуват мощни трактори, комбайни и друга техника и наемат все по-малко работна ръка. “Така на практика големите земеделски производители поглъщат малките”, разкрива Цветанов
* Заб. Заглавието е на spekulanti.com
