Критиците отново призовават Меркел да харчи

31 март 2015 - 17:21 |   Прочетена (4969) |   Препоръчай (0) |   Коментари (0)

В Германия няма такова понятие като вземане на дълг без чувство на вина.

Дори когато кредиторите ти са съгласни да ти плащат.

„В немския думата за дълг и за вина са едни и същи”, коментира в интервю за Блумбърг бившият италиански премиер Марио Монти. „Думата е “Schuld.”

Монти е сред критиците, които казват, че нежеланието на канцлера Меркел да „развърже края” на разходите е причината европейската икономика да е спряла и да не може да се справи с последиците на финансовата криза.

Като стои отстрани и не харчи, дори при бюджетни излишъци, Берлин прехвърля практически цялата работа по борбата с дефлацията на ЕЦБ, твърди той.

Поредният повод за повдигане на вежди от призоваващите Германия да харчи повече е фактът, че Берлин не го прави дори сега, когато лихвата по 10-годишните кредити е 0.2%. Нещо повече, при 5-годишните заеми кредиторите вече плащат лихва на страната.

„Това е почти патологично”, казва Саймън Тилфърд, заместник-директор на Центъра за европейски реформи в Лондон. „Говорим за икономика, където фискалното положение е толкова солидно, инфлацията е изключително ниска, капиталовата формация се подравя от много години и правителството може да вземе кредит при нулева лихва и то все още отказва да го прави.”

Това отбягване на вземането на заеми, което според популярните представи се дължи на хиперинфлацията от 1920-те и от желанието страната да трупа излишъци по текущата сметка, ядосва съюзниците в Париж и Вашингтон, но не е и в голяма подкрепа на германската икономика, коментира Блумбърг.

Публичните инвестиции отчитат значително понижение. Проучване на Световния икономически форум сочеше, че според водещи бизнес мениджъри в страната качеството на инфраструктурата стабилно се влошава през последното десетилетие.

Икономическите ползи могат значително да неутрализират ефекта на тегленето на кредити. Проучване от декември на Селим Елекдаг и Дирк Мюир, икономисти на МВФ, изчислява, че разходи в размер от 0.5% от БВП от държавата за четири години биха повишили БВП с 0.75%.

Вторичният ефект би помогнал и на икономиките на Гърция, Ирландия, Португалия и Испания, с по 0.33%, се сочи в анализа. По-високият растеж би бил добра новина и за ЕЦБ, чиято агресивна монетарна политика предизвика раздразнение в Германия. Двамата германски представители в банката, Аксел Вебер и Юрген Щарк, дори напуснаха в знак на протест през 2011.

Така че, защо Меркел не разтвори кесията – пита Блумбърг. В опитите си за балансиран бюджет до изборите през 2017, тя твърди, че не е нужно, предвид това, че икономиката се справя добре и без стимули, а дълг, който е на 72% от БВП изисква контролиране, за да отговаря на критериите на еврозоната, а застаряващото население изисква по-високи спестявания в момента.

Според Микеле Техада от Roubini Global Economics LLC, обаче, като не харчи в момента, Германия може да се окаже в ситуация на прегряване на икономиката, при относително нисък темп на растеж и тогава ще е дори по-трудно да финансира пенсионните задължения.

Страната, според него, може да изгуби ролята си на двигател на растежа в Европа, ако растежът й остане около настоящия тренд от 1.7%.

„Не може да поддържате цял регион тогава, ако растежът ви е толкова слаб” – казва той.

Етикети:

,

,

Реклама

Коментари »

 Вашият коментар
Автор:
Коментар:
Реклама
Намерете ни във Facebook »