Статия на Саймън Блек от блога Sovereign man
Ако английският ви е матерен език, значи знаете, че „таблото с резултата” е идиоматичен израз, който традиционно се използва от някои пълни тъпанари, за да напомнят на другите, че печелят.
Като цяло означава: „Приказвай си каквото искаш, няма значение, защото ние печелим”.
Ще използвам пример: Да, САЩ има дълг от 18 трилиона долара и централната банка е практически неплатежоспособна, но познайте какво? Вижте таблото с резултата.”
Тезата е, че доларът е „силен” в момента спрямо останалите големи валути. Еврото и йената, например, са на многогодишни дъна.
Така че, на кой му пука за лошите фундаменти на долара, при положение, че в момента е толкова силен. Нали?
Важното е да се помни, че глобалните капиталови потоци са изключително неустойчиви.
Централните банкери по света правят фокуси с трилиони от валутните единици – долари, евро, йени и т.н. И тези валутни единици трябва да намерят пристан някъде.
Ако държите 10 000 или 10 милиона, може би ще помислите за влагането им в банка. Но ако седите върху стотици милиарди, ви трябва сигурно място за паркирането им.
Традиционно (и абсурдно), институционалните инвеститори предпочитат държавните облигации като подобно спасително убежище.
Бяха времена, когато можехте да ги вкарате в ДЦК на някоя западна държава и да отидете спокойно на вечеря и кино.
Е, вече не. Сега трябва да сте постоянно нащрек и притеснени.
Защото само за миг щатското правителство може отново да се окаже блокирано. Япония може всеки момент да фалира по колосалния си дълг (200% от БВП). Еврозоната може да се разпадне.
Много неща могат да станат.
И, като резултат, капиталът редовно се мести от една основна валута към друга, на база на преценката на пазара за риска, т.е коя му изглежда най-малко грозна в момента.
Изборът в настоящия момент е щатският долар.
Това не е непременно вот на доверие за долара. По-скоро е вот на недоверие за останалите.
Ако институционалните инвеститори искат да избират между банкрутиралия САЩ и банкрутиралата Европа, в момента изборът е САЩ.
Но това решение може да се смени само за миг. Само погледнете швейцарския франк.
От декември 2011, Швейцарската цетрална банка (SNB), реално сложи таван на възможността франкът да поскъпва спрямо еврото.
Франкът тогава поскъпваше от месеци. Прогнозирах през септември 2011, че SNB ще се намеси, с някакъв вид контрол.
Те го направиха, шокирайки света със следното изявление на 6 септември, 2011:
„С незабавен ефект SNB повече няма да толерира курс на EUR/CHF под минималния размер от 1.2 швейцарски франка. SNB ще прилага този минимален курс с крайна решимост и е готова да купува чуждестранна валута в неограничено количество.”
Инвеститорите издърпаха парите си и франкът потъна като камък.
Но, преди няколко дни, SNB обърна този валутен контрол. Те вече не ограничават ръста на валутата си.
И франкът поскъпна незабавно с 10% - ОГРОМНО движение за основна валута.
Защо се случи това?
Защото във Вселена в която опциите са долар и евро, в момента доларът печели.
Но ако разширите Вселената с швейцарски франк, внезапно истината изплува.
Инвеститорите имат далеч повече доверие в Швейцария, отколкото в САЩ. Те са по-склонни да държат франкове.
Следващата валута, която трябва да се следи внимателно е хонконгският долар.
В момента той е вързан за щатския с валутен борд. Но съм го казвал и преди: ще дойде време, когато Хонконгският монетарен орган ще спре да внася монетарната политика на САЩ и ще изостави борда.
Ще видим същия скок. И всеки, който държи хонконгски долари ще спечели.
