Статия на Ахмед Рашид за вестник „Файненшъл таймс”
Петте средноазиатски републики, „вързани” за руското свръх господство, чрез смесица от икономически и социални връзки, усещат „жегата” на украинската криза.
Но мъничкият Киргизстан, затворен между велики сили като Русия и Китай, и заобиколен от нестабилни съседи, като Афганистан и Узбекистан, е страната, която чувства в най-голяма степен жегата. Военните бази на САЩ и силното дипломатическо присъствие на щатите в региона ще отслабнат тази година, заедно с намаляването на силите в Афганистан.
Според киргизкия историк Тъйнчтъкбек Чоротегин, сънародниците му бързо ще бъдат забравени и изоставени от Запада.
Президентът Путин прави усилени опити да разшири Евразийския митнически съюз на изток, като отговор на ЕС. Но въпреки безспирния му натиск, единствената централноазиатска държава, която отговаря позитивно на призивите му е богатият на петрол Казахстан, който се присъедини към Русия и Беларус.
Русия с всички сили се опитва да убеди икономически бедните и стратегически несигурни Киргизстан и Таджикистан да станат членове на съюза, колкото се може по-скоро.
Това е въпрос от особена значимост за Алмазбек Атамбаев, президента на Киргизстан. Киргизстан е единствената парламентарна демокрация в региона. Народът й се радва на свободи, които са несравними с тези на съседните Казахстан, Туркменистан, Таджикистан и Узбекистан.
Атамбаев е пред тежко изпитание. Трябва да защити вътрешната демокрация, да балансира между Русия и Запада, да омиротворява съседите си, да избегне присъствието на ислямски фундаменталисти и да осигури икономическо бъдеще, което не е зависимо от Русия.
Така че той подбира думите си внимателно, при разговора ни в горската му дача, с поразяващата гледка към покрити със сняг планини.
„Ще се присъединим към Митническия съюз, ако се съгласят с претенциите ни, при условия, за които настояваме”
Това трябва да е „напълно икономически съюз, трябва да защитим суверенитета си, да преследваме икономическо развитие на страната ни и границите ни трябва да са отворени”.
По темата за Украйна той е даже още по-предпазлив, като обвинява всички за кризата: Русия, ЕС, САЩ и самата Украйна.
Но определено руското анексиране на Крим е разгневило и разстроило киргизките либерали и социалдемократи, които управляват страната.
Това, което е сигурно е, че Киргизстан не е пудел, който ще изпълнява номерата на Москва, въпреки силните козове, които Русия има.
Със затварянето на американските бази в Киргизстан и Таджикистан тази година, и двете страни ще изгубят значителен източник на доходи. Русия обещава да запълни дупката, но реално не прави нищо. И двете републики имат десетки хиляди емигранти в Русия, а средствата, които пращат са значителен финансов поток за двете икономики. Над 1 милион киргизи работят извън страната.
Съществува опасността Русия да използва и взривоопасния етнически микс. Киргизстан е от само 6 милиона души, но има 80 отделни националности. При обявяването на независимостта 21% от населението бе с руски произход, и въпреки че днес тази цифра е 6.6%, тя е достатъчно голяма за да може Путин да поиска защита на руското малцинство, както направи в Крим и Източна Украйна.
Но истинската „жега” в Киргизстан, единствената централноазиатска страна, която е член на СТО, е че Митническият съюз ще сложи край на статута й на безмитен рай. Тя е основен пазар за китайски потребителски стоки, които пресичат границата. След това стоките се купуват от търговци в огромни количества на базарите в Киргизстан и се препродават по магазини в останалите централноазиатски държави и дори в Русия.
Търговията на Китай с държавите от централна Азия бе 36 милиарда долара през 2012, като голяма част от нея минаваше през Киргизстан, която генерира доходи, работни места и евтини потребителски стоки, включително коли. Страната би изгубила всичко това, ако се присъедини към Митническия съюз, защото трябва да облага влизащите на територията й китайски стоки.
Така че, въпреки натиска на Путин, Киргизстан не бърза.
Правителството се опасява и от развитието на ситуацията с ислямските екстремисти в съседен Афганистан.
„Усилваме границите си, провеждаме реформи на армията и помагаме на съседите ни да защитават границите си по-добре”, казва президентът. Това не е лесна задача с армия от 8000 души и подобна бройка граничари.
Има огромно обеззверяване, обаче, че въпреки че Киргизстан се опитва да даде демократичен пример в този авторитарен регион, САЩ и Ззапада повече или по-малко изоставят страната. Централна Азия трябва да е в сърцето на ангажиментите за поддържането на сигурността, за да се стабилизира огромният и неуправляем регион, все още обгърнат от ислямски екстремизъм.
Нито Западът, нито ислямския свят могат да си позволят да я оставят извън стратегическата картина и да спрат да й помагат икономически.
