Британската лира не е сред първите идеи, които хрумват на инвеститорите. Но през изминалата седмица, при която сантиментът към Европа и САЩ се подобри, паундът изглеждаше имунизиран на слабите перспективи пред британската икономика, коментира Файннешъл таймс.
Това може да не продължи дълго. Паундът, почти по дефиниция, се възползваше от някои доста нежелани притоци на валута към спасителни убежища в последните месеци. Покупката на едно евро излиза 0,86 лири, при 0,91 през юни, точката при която нещата за Европа започнаха да изглеждат мрачни.
И това не е защото някой е „бичи“ настроен за британската икономика. През изминалата седмица финансовият министър Джордж Озбърн, съобщи, че през 2012 година растежът се очаква да падне до 0,7%, доста под предишната прогноза за ръст от 2,5%.
Насрещните ветрове са ясни. Bank of England все още твърди, че инфлацията ще падне догодина, в обстановката на слаб растеж, което според мнозина ще служи като оправдание за още количествено облекчаване. В четвъртък сър Мървин Кинг, управителят на банката, заяви, че кризата в еврозоната е „невероятно сериозна“ и призова британските банки да продължат да трупат капитал.
Въпреки това, лирата се оказа невероятно устойчива миналата седимца, като поскъпна с над 1% спрямо долара и се придвижи леко спрямо еврото. Част от обяснението е, че във времена на криза, инвеститорите няма към какво да се обърнат. Традиционните спасителни убежища – швейцарският франк и йената вече не са опции, след интервенциите, целящи отслабването им. Има спекулации, че Швейцарската национална банка допълнително ще отслаби франка този месец, като постави нов таван срещу еврото. А перспективите за нова интервенция от Япония също не са изключени.
В същото време, скандинавските валути са твърде слабо ликвидни, за да осигурят статус на спасително убежище, докато източноевропейските валути се справят дори по-зле от еврото, заради силните търговски връзки на страните им със западна Европа.
Доларът е истинското спасително убежище – повече защото е много ликвиден, отколкото защото инвеститорите имат позитивни очаквания за щатската икономика. Но все още има търсене за известни експозиции към Европа и ликвидността на лирата я прави атрактивна.
Това означава, че лирата укрепва срещу еврото, когато перспективите за Европа стават наистина лоши. Но тя укрепва и срещу долара, когато перспективите пред Европа се подобряват, защото инвеститорите започват да се връщат към риска.
Като резултат, волатилността на паунда е изключително ниска. Само двойката долар/йена е по-слабо волатилна през последните 3 месеца, като това се дължи на факта, че търгуващите отказват да заемат крайна позиция по която и да е от двете валути, защото се страхуват от интервенция от японската централна банка.
Тези, които смятат, че глобалната икономика се възстановява, са по-склонни към покупката на ресурсни валути – австралийски, канадски, новозеландски долар, южноафрикански ранд и норвежка крона – срещу долара. Когато се върне търсенето на повече риск – те имат склонност да поскъпват по-бързо спрямо долара, отколкото паунда (срещу долара)
Като резултат, спекулантите са равнодушни по отношение на търгуването на паунда срещу долара – търговия известна като „кабела“ или срещу еврото – от известно време. Но, ако поскъпването от миналата седмица е началото на някаква тенденция – паундът ще изглежда все по-уязвим.
Данните от САЩ миналата седмица изглеждат изненандващо добри. В петък, ноемврийския доклад за трудовата заетост показа, че ведомостите нарастват със 120 000, както се очакваше. По-важното, обаче, е че процента на безработица падна от 9 на 8,6. Политиците започват да звучат по-оптимистично за Европа, на което реагират и дълговите пазари, като доходностите на Италия, Испания и Франция падаха през миналата седмица.
Всички погледи са отправени към срещата на върха в Европа на 9 декември. Ако политиците се договорят за по-значителна роля за ЕЦБ или пристъпят към ускоряване на фискалния съюз – голямо АКО, тогава британската икономика ще изглежда много уязвима.
Паундът остана стабилен само заради страха от колапс на еврозоната от една страна и бягството от долара от друга. Въпросът не е коя валута е най-добра, а коя е най-малко грозна. Досега еврото печелеше битката за най-малко грозна. Но британската лира чака своя ред.
