Уорън Бъфет е под натиска на финансовите анализатори, които следят неговата 370-милиарда доларова империя, Berkshire Hathaway, заради качеството на разкриваната информация, пише „Файненшъл таймс”.
Въпреки че Berkshire се разрасна до третата най-голяма компания на щатската борса, тримесечните й отчети разкриват доста по-малко информация от тези на компании с подобни размери, твърдят анализатори, които призовават Бъфет да обмисли увеличаването на изнасяната информация, особено относно големите застрахователни бизнеси на Berkshire.
Бъфет отхвърля критиките, като казва пред „Файненшъл таймс”, че Berkshire съобщава „всички значими фактори за дългосрочните си инвестиции”.
„Файненшъл таймс” сочи, че е интервюирал пет от шестимата анализатори, следящи Berkshire, всеки от които признава, че има трудности при моделирането на финансовите резултати на компанията. Един от тях казва, че Berkshire “може да си позволи да разкрива още”, а други определят нивото на разкриваната информация като „ограничено”, „слабо” и „ужасно”.
Бизнесите на Berkshire се простират от застраховането, енергийния бизнес, железниците, производството, търговията на дребно, вестниците, до много други индустрии. Осем от компаниите в конгломерата биха влезли в класацията Fortune 500 на най-големите щатски компании, ако бъдат отделени.
Железницата BNSF, както и Berkshire Hathaway Energy публикуват самостоятелни тримесечни отчети, но анализаторите се оплакват, че останалите подразделения показват твърде малко детайли в сравнение с конкурентите си. С разрастването на Berkshire конгломератът спря да отчита резултатите при някои бизнеси, които преди време докладваха резултатите си, като Shaw Industries.
“Не моля за 10-кратно увеличение на размера на регулаторното заявление 10-Q, но изнасяната информация е доста оскъдна”, казва Клиф Галънт от Nomura. “Например, при General Re, един от най-големите световни презастрахователи, какво расте и какво не? На какви рискове е изложен и на какви не?”
Джим Шанахън от Edward Jones описва разкриваната от конгломерата на Бъфет информация като „ужасна”. „Смешно е да моделираш тази компания по същия начин, по който би го направил с всяка друга финансова компания”.
Berkshire никога не са търсили да бъдат отразявани от анализаторите, шестимата които отразяват компанията бледнеят пред 20-имата при General Electric, например, и Бъфет не спира да повтаря, че откакто инвестира в акции, т.е от 11-годишна възраст, никога не го е правил на базата на препоръка от анализатор.
„Не искаме никой да купува Berkshire на база на доклад на анализатори. Не искаме някой, който има очаквания за финансовите ни резултати за идното тримесечие”, коментира той.
Любимият метод на Бъфет за комуникация с акционерите е чрез годишни писма, като следващото ще бъде публикувано на 28 февруари.
„Току-що написах 20 000 думи, за да съм сигурен, че нашите 1 милион акционери са така добре информирани, както би ми се искало, ако съм в тяхната позиция”, казва Бъфет.
Освен това, Бъфет и вицепрезидентът на конгломерата, Чарли Мънгър, прекарват 6 часа в отговори на акционери, журналисти и анализатори по време на годишното общо събрание в Омаха, Небраска.
Целта е всеки акционер да има едно и също ниво на достъп до информацията, а не да се позволява на анализатори и големи институционални инвеститори да имат допълнителен достъп, казва той.
„Като анализатор в застрахователния сектор, нивото на ангажираност е по-голямо и по-задълбочено при други компании, които отразявам”, казва Джей Гелб от Barclays.
„Няма среща с анализаторите при обявяването на резултатите, няма отдел за връзка с инвеститорите в Berkshire. Единственият случай, в който имаме значим достъп до мениджмънта е годишното общо събрание и когато Уорън е на живо по бизнес каналите”.
