Испанската петролна компания Repsol заведе дело в арбитража към Световната банка, като търси 10,5 милиарда долара от Аржентина, за национализирането на 51% от дъщерното й дружество YPF през май.
Ходът идва след заведени дела в Аржентина, Испания и САЩ, като в иска пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове към Световната банка се посочва, че Аржентина е нарушила двустранна спогодба за инвестиционна защита, датираща от 1991.
Правителството на президента Кристина Фернандес пое административен контрол върху YPF, най-голямата енергийна компания на страната, през април, а Конгреса одобри национализацията, която Repsol определят като „конфискация“ на следващия месец.
Правителството твърди, че под управлението на испанската компания, YPF е била източвана, като дивидентите са изнасяни зад граница, а инвестициите и производството в страната са намалели.
Аржентина похарчи миналата година 9,4 милиарда долара за внос на енергийни суровини, за да покрие дефицита между вътрешното производство и високото местно потребление.
Правителството сложи уважаван човек в енергийния сектор, Мигел Галусио, начело на YPF и обяви петгодишен инвестиционен план за 37,2 милиарда долара за да спре спада в производството. Той се опитва да мобилизира разработването на огромните шистови петролни и газови залежи Вака Муерта (Мъртвата крава) в западна Аржентина, а с времето и други залежи в страната.
За да го направи, YPF трябва да намери партньор с дълбоки джобове. Компанията си осигури предварителен договор с щатската Chevron, но засега няма детайли по сделката, а самите Chevron се оказаха под запор на техни активи в Аржентина, във връзка с рекордна глоба от 19 милиарда долара за екологични поражения, нанесени от компанията в Еквадор.
Repsol пък се заканиха да съдят всяка компания, която си партнира с YPF по разработването на активите, които смята за свои.
