Икономист: Брутният външен дълг на България всъщност намалява

29 април 2015 - 14:14 |   Прочетена (779) |   Препоръчай (0) |   Коментари (0)

Не знам защо са излезли апокалиптични заглавия за Брутния външен дълг, защото, ако се погледнат данните към края на декември миналата година, ще се види, че той всъщност намалява. Преди кризата беше много по-голям. Това каза за предаването "12+3" по БНР икономистът Юлиан Войнов, който обясни че терминът обозначава общото задължение на държавата, банките и частния сектор към външния свят.

„Това е един от измерителите, който влезе в таблицата на показателите, в докладите, които изготвя ЕК, свързани с макроикономическата стабилност на държавите. Общо взето, се приема, че ако той се увеличава с определена скорост, това е някакъв симптом за криза. В случая виждаме, че той намалява. От чисто икономическа гледна точка аз не виждам никакъв проблем. Всъщност той намалява”.

В разбивката на данните се вижда огромен скок – с 61% за една година, на дълга на държавата, каза специалистът, докато в останалите сектори той намалява. Изплащането на дългове от частния сектор намалява икономическата активност в страната, отбеляза Войнов. Ситуацията е обратна на тази от бума преди кризата.

„Държавата започва да измества инвестициите на частния сектор, което се води за проблем, тъй като, общо взето, това означава една стагнираща икономика, в която частният сектор започва да намалява своите инвестиции и в тази връзка – своите кредити, а същевременно държавата се намесва в този пазар, влиза като участник в него”.

Преките чуждестранни инвестиции не се водят дълг, поясни експертът. Въпреки това техният размер също е намалял спрямо миналата година.

„Основният проблем в страната е именно начинът, по който е структурирана икономиката, а тя е структурирана именно на базата на определени икономически играчи, които, чрез своите връзки с властта, упражняват икономическа дейност и по този начин се създават монополни структури, които влияят негативно върху икономическото развитие, върху конкуренцията в страната”.

Към 30-и септември е било ясно, че дупката в баланса на КТБ ще бъде по-голяма от очакваното, но категорично е станало известно, че тя е неспасяема, когато докладът е бил представен в БНБ на 21-ви октомври.

„При всички случаи определени хора са имали вътрешна информация. Това е напълно ясно. Доколкото знам, е имало създадени схеми, по които, включително квесторите, са насочвали депозанта към определени фирми, които са обещавали да покрият депозитите над гарантирания минимум в момента, в който получат парите си от КТБ. Такава информация наистина е налична. Въпрос на разследване е тази схема да бъде установена и да се установи дали наистина квесторите имат някаква вина в това отношение”.

Протестирането на всяка цесия в банката пред съда е трудоемък процес, който може да продължи с години, заяви икономистът.

Етикети:

Реклама

Коментари »

 Вашият коментар
Автор:
Коментар:
Реклама
Намерете ни във Facebook »