Защо Лавров бе освиркан и осмян на Мюнхенската конференция?

За само 45 минути вчера, руският външен министър Сергей Лавров пренаписа историята на Студената война, обвини Запада в извършването на държавен преврат в Украйна и определи себе си като отличник в спазването на Хартата на ООН, пише Блумбърг.

Но публиката в Германия го осмя и освирка, факт, който изглежда не го притесни, добавя агенцията.

Когато Лавров се качи на сцената в събота сутрин на Мюнхенската конференция по сигурността, той бе наясно, че публиката ще е трудна. Той направи изказването си точно след германския канцлер Меркел и преди вицепрезидента на САЩ Джоузеф Байдън. За двата дни на конференцията почти всички изказали се осъдиха действията на Русия в Украйна. Дебатът не бе дали Русия е „лош играч”, нарушаващ международната сигурност, а как да се справим с това.

Лавров изглеждаше нервен, вероятно защото шефът му, Сергей Иванов, началникът на кабинета на руския президент Путин, бе на първия ред, наблюдавайки го, сякаш предупреждавайки го да не се проваля.

„При всяка ситуация, САЩ се опитва да вини Русия за всичко”, заяви той – „Русия е отдадена на мира. Ние сме срещу бойните действия. Желаем да видим изтеглянето на тежкото въоръжение”.

Лавров обвини САЩ, че подкрепя военните атаки срещу невинни украинци (Той предпочете да не споменава руското тежко въоръжение в Източна Украйна и стотиците руски военни съветници на място). Той обвини и украинските военни и правителство, че са „анти-еврейски настроени и застрашават унгарското малцинство в Украйна”.

Той разкритикува САЩ, че преговаря с талибаните в Афганистан, а в същото време, според него, не подкрепя преговорите между украинското правителство и сепаратистите.

Говорейки за възможността САЩ да предостави въоръжение на украинската армия, Лавров отправи слабо завоалирана заплаха, че руснаците може директно да нападнат Украйна, както го направиха преди 7 години в Грузия, след като видяха провокация в поведението на грузинския президент Саакашвили.

„Не смятам, че украинските колеги се надяват, че подкрепата, която получават ще реши проблемите им. Тази подкрепа... ще им излезе през носа, по начина по който стана със Саакашвили през 2008 и знаем какво стана”.

Публиката не отрази това изказване, но избухна в смях при следващото, когато Лавров заяви, че анексирането на Крим, който бе превзет от руски войски без опознавателни знаци, е пример за добрата работа на международните правни норми.

„Това, което стана в Крим бе, че народът използва правото си на самоопределение. Трябва да прочетете Хартата на ООН. Териториалният суверенитет и цялост трябва да се уважават”.

Залата в елегантния Хотел Байеришер Хоф се огласи от смях, но Лавров репликира:

„Може да го намирате за смешно. И аз намирам много от нещата, които вие казвате за смешни”.

Но смехът се превърна в презрение, когато Лавров направи пример между украинската криза и разделянето на Германия по време на Студената война.

„Германия се обедини без референдум и ние активно подкрепяхме този процес след Втората световна война. Можете да си спомните, че СССР беше този, който се обяви срещу разделянето на Германия”.

Лавров се опитваше да докаже тезата, че Русия подкрепя референдуми за слагане на края на вътрешни войни – какъвто според него е случаят в Крим и източноукрайнските райони около Донецк, докато Западът – не.

Но това се оказа моментът в който всяко уважение към Лавров от съставената в огромна степен от германци публика, се изпари. Очевидно, публиката не можа да си спомни как СССР е помогнал за обединението на Германия. Имаше, например, Берлинска стена.

Освиркванията от публиката бяха подчертани в Twitter от няколко от участниците, като бившия шведски премиер Карл Билд:

„Лавров твърди, че европейците подкрепят държавен преврат в Украйна. Надявам се, че го е поне малко срам, че твърди подобни глупости” – написа в микроблогинг платформата Билд.

Волфганг Ишингер, председател на конференцията и модератор на сесията с въпроси и отговори се опита да успокои обстановката, като заяви: „Въпросите, които дискутираме не са повод за смях за никоя от страните”.

Всъщност, бе смешно, но не защото съдбата на Украйна се тривиализира. Целият епизод направи очевидно това, че всяка идея, че Западът и Русия могат да дискутират ситуацията в Украйна на база на споделена визия за реалността, е абсурдно.