Шведите вероятно искат никога да не бяха давали Нобеловата награда на Пол Кругман.
Политиците в страната се обединиха срещу икономиста, след като той сравни движението на цените в Швеция с това, което се случва в последните десетилетия в Япония, която се бори с устойчива и трайна дефлация.
„Изненадан съм, че прави паралел с Япония”, коментира заместник-управителят на централната банка Сесилия Скингсли вчера в Халмстад. „Разликите между Швеция и Япония са значително повече от приликите”.
Поне трима от основните икономисти в страната коментираха анализа на Кругман за Швеция, като един от тях дори го определи за „неподготвен”.
Коментарите идват след една от традиционните статии, които Кругман пише за вестник „Ню Йорк Таймс”, публикувана на 21 април, която описва поведението на Riksbank, централната банка на Швеция, по време на финансовата криза като пример за „садомонетаризъм”.
Кругман твърди, че повишенията на лихвите през 2010 и 2011 са довели до разразяването на дефлационна спирала, подобна на тази парализирала японската икономика.
През март цените на потребител в Швеция паднаха с 0.6% на годишна база, двойно по-висок темп на свиване от прогнозата на централната банка. Темпът на инфлацията е далеч от целта на централната банка за 2%, която за последно бе достигана през декември 2011. Riksbank изчислява, че темпът ще остане под 2-процентовата цел до средата на 2015.
Банковата криза
Управителят на банката, Стефан Ингвес, който е и председател на Базелския комитет за банков надзор, който Кругман описва като „крепостта на садомонетаризма”, заяви на 9 април, че очаква инфлацията да се завърне. Той запази репо лихвата на нивото от 0.75%, след като я понижи за последно през декември.
Като един от осовните архитекти на излизането на Швеция от банковата криза през 90-те, Ингвес многократно предупреждава срещу крайно хлабавата монетарна политика, която според него би раздула потребителския дълг, който и сега е на рекордни нива.
Шведите дължат на кредиторите си 170% от разполагаемите си доходи, което е най-високото съотношение в историята на страната.
„Дългът е ключов проблем за нас и ще остане и за обозримо бъдеще”, заяви Ингвес по-рано този месец.
Опасенията му се споделят напълно и от финансовия министър Андерс Борг, който също отхвърля критиките на Кругман.
„Не намирам сравнението с Япония за коректно”, коментира пред репортери вчера Борг.
Не дефлацията е проблемът, а рисковете, свързани с имотния пазар, коментира той, добавяйки, че Швеция трябва да създаде бариери, преди следващия етап на икономически спад.
„Фатално” развитие
Някои икономисти, обаче, смятат, че фокусът на Ингвес върху задлъжнялостта може да се окаже нож с две остриета, ако дефлацията се настани по-трайно.
Трайният спад в цените може да се окаже „фатално развитие”, защото „инфлацията е единственото нещо, което може да свие дълговете и да помогне на домакинствата да изплатят заемите си”, коментира Пер Магнусон, директор на анализаторите на Royal Bank of Scotland Group за скандинавските страни.
„Каквито и да са мотивите им, садомонетаристите вече причиниха големи разрушения”, пише Кругман. „В Швеция превърнаха победата в загуба, правейки от икономическия успех история за стагнацията и дефлацията, докъдето ти виждат очите”.
Въпреки че цените падат, в Швеция няма дефлационна спирала, коментира друг от подуправителите на Riksbank, Пер Янсон.
Той нарича анализа на Кругман „доста неподготвен”, като според него той пропуска да отчете растежа на трудовия пазар в страната и темпа на икономическия растеж.
„Когато прави подобни формулировки, а фактите му не са подредени, е важно да обърнем внимание”, коментира Янсон пред Dagens Industri. “Разбира се, винаги е жалко, когато подобен човек пише по подобен свръхопростенчески и отчасти неверен начин”.
