Критици в Швеция твърдят, че правителството на страната продава минералните й ресурси твърде евтино и призоваха за създаването на държавен инвестиционен фонд, подобен на този в съседна Норвегия, който да управлява парите за бъдещите поколения.
Концесионните възнаграждения в страната се държат доста ниски, за да може да предизвикат интереса на добивните компании, но според критиците всички 9 милиона шведи трябва да могат да се възползват от тях, по начина по който норвежците един ден ще се облагодетелстват от националното петролно богатство.
„Това е нещо, което притежаваме съвместно“, казва Йеспер Ройне, доцент в Стокхолмския икономически институт. Освен това, добавя той, минералите имат стойност дори преди да бъдат добити и съответно трябва да бъдат оценени, по начина по който се оценяват и останалите суровини.
По настоящите цени и условия, Швеция е получила едва 30 000 евро от концесионни възнаграждения за 2012, последната година за която има данни.
Защо цифрата е толкова ниска? Защото таксите, които държавата прибира са едва 0.2% от добитата суровина, три четвърти от която прибира собственикът на земята, а едва една четвърт прибира хазната.
За сравнение, канадските провинции традиционно вземат по 10-15% от стойността на добитото, а Австралия въведе 30-процентов минен данък през 2013.
Това накара икономисти и природозащитници да поискат увеличаване на добивните такси, за да може да се предпази естествената среда в богатия на минерални ресурси шведски Север, както и да се спестят пари за бъдещите поколения.
Зад целия дебат е факт, който е вероятно изненадващ. Швеция е известна с модерния си дизайн и високотехнологичното производство, но в същото време произвежда повече желязна руда от всяка друга европейска страна и има две от най-големите подземни находища на желязна руда в света.
Минералните ресурси на страната привличат интереса на гигантите в добива от цял свят.
Avalon Minerals и Dragon Mining, две от големите австралийски добивни компании, вече се сдобиха с лицензи в Швеция. Канадската Eurasian Minerals пък вече има добивни проекти в страната, в единият от които си партнира с чилийската Antofagasta.
Ниските концесии не означават, че Швеция не получава нищо от добива.
Шведското правителство получава по 12 милиарда крони (1.3 милиарда евро) от добивните операции, от дивиденти от държавната добивна компания LKAB и от данъци.
Но, според наблюдатели, като Ройне, това не е достатъчно.
Той е съавтор на скорошен доклад за печалбите на Швеция от добива, в който предлага нови тарифи, които да компенсират постепенното намаляване на ресурсите и държавен инвестиционен фонд, подобен на норвежкия, който да инвестира милиардите, които страната печели за бъдещите поколения, далеч след като самите ресурси са отдавна изчерпани.
„Не казвам, че компаниите не трябва да бъдат компенсирани за разходите и рисковете, които поемат. Абсолютно трябва да бъдат компенсирани“, казва той.
„Но, при вяско положение, този бизнес не се материализира от въздуха. Част от стойността на минералното богатство вече я има, и това прави тази индустрия доста по-специална от другите“.
Швеция е класирана в топ 10 на най-атрактивните нации за добив на природни ресурси за трета поредна година, от независимата научна организация Fraser Institute. №1 в класацията е Финландия. Ниските такси, ниската корупция, добрата инфраструктура и стабилното общество са само част от причините за привлекателността й.
