Трябва да се строят язовири, и трябва да се експлоатират компетентно. Това се прави с много пари и с програма, каквато има в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Това казва в интервю за Агенция „Фокус” проф. д.т.н. инж. Румен Арсов – председател на Българската асоциация по водите.
„В сухи години, когато няма достатъчно валежи, и има недостиг на вода, водните ресурси, съхранявани в т.нар. язовири за многогодишно изравняване на оттока, какъвто е например язовир "Искър", покриват нуждите на съответните консуматори. Язовир "Среченска бара" също е многогодишен изравнител, но за по-къс период. Проблем при малките язовири е тяхната поддръжка като физическа структура, като конструкция. Проблем е и това, че не винаги са ясни техните стопани или отговорностите на лицата, получили права за тяхното стопанисване и управление”, казва проф. Арсов.
Язовирите с национално значение се управляват непрекъснато, защото те изпълняват две важни функции - регулират водния обем с оглед акумулиране на високата вълна на притока и предпазване от наводнения, а също така акумулират вода за нуждите, когато са налице сухи години, подчерта проф. Арсов. Това са процеси, който се управляват от МОСВ.
Няма европейски директиви или други европейски нормативи, регламентиращи допустимите загуби на вода. Всяка страна сама решава този въпрос.
„По отношение на течовете от водоснабдителните системи няма европейски стандарти, но има европейска практика. Съществуват методики и критерии за адекватна оценка на техническото и експлоатационно състояние на водоснабдителните системи и нивото на тяхното управление, които отдавна се използват в развитите страни от Европейския съюз. В своите директиви ЕС поставя най-общи изисквания за качеството на природните води, за качеството на водите, които се използват за питейно-битовото водоснабдяване и промишлено водоснабдяване и т.н. За всяка страна обаче основна тежест имат националните стандарти относно качествата на питейните води и управлението на водните ресурси", казва Румен Арсов.
„В Германия течовете са около 5-6% в процентно изражение, въпреки че този критерий не е съвсем точен. Има по-точни критерии, но малко по-сложна тема е как чрез тях се оценяват загубите. Но, ако говорим за проценти като груба оценка, нашите 61,3% са впечатляващо големи спрямо германските 5-6%. В Англия са някъде около 20%, което е малко по-утешително за нас. Но по принцип тук става дума за огромни инвестиции, планирани във времето и в огромни количества, за да се реши този проблем. Има и мерки, които могат да бъдат приложени без много разходи – въпрос на управление, въпрос на инсталиране на някои съоръжения по мрежата, които намаляват налягането и оттам течовете, но не ликвидират самите течове. Те просто намаляват количеството вода, което изтича през съответните нарушени сектори”, обясни проф. Румен Арсов.
гърция няма грам вода и е пълно с басейни.
няма кой да уплашите всичко отдавна е по европа.