Как неиздължаването на банките стана национален спорт в Кипър

04 март 2015 - 15:09 |   Прочетена (947) |   Препоръчай (0) |   Коментари (0)

Имаше времена, когато кипърец със средни доходи можеше да си позволи риска да купи земя в чужбина, струваща повече от спестяванията му за цял живот. Един срив на банковата система, 3 1/2 години рецесия и едно международно спасяване на страната му по-късно, Стелиос Хараламбус е сред многото длъжници в страната, които разбират, че тези времена вече са отминали, разказва агенция Блумбърг.

„Взех заем от 70 000 евро преди 6 години от кооперативна банка, в дните, когато никой не задаваше въпроси, и купих седем парцела земя в Румъния”, казва живеещият в Никозия хиропрактор – „Сега взимам два пъти по-малко пари и никой не иска да ми купи земята в Румъния. Осъзнах, че мога да плащам или университетските разходи на децата ми или заема. Избрах да плащам разходите на децата и никой не може да ме вини”.

Европейската централна банка, която ще проведе заседание в най-източната столица в ЕС утре, я е грижа за подобни случаи, тъй като те увеличават достигналото 900 милиарда евро (1 милиард долара) бреме на лошите кредити в региона и спъват способността на банките да кредитират икономиката. Кипър, обаче, където лошите кредити достигат над половината от всички отпуснати, показва и как политиката може да пречи на опитите за разчистване на ситуацията.

Страната влезе в историята на еврозоната през март 2013, като първата въвела капиталов контрол. Мярката дойде заедно със спасителен пакет за 10 милиарда евро от еврозоната, сливането на двете най-големи банки и национализирането на близо половината от спестяванията на 21 000 вложители.

Политическа опозиция

Кризата роди нова класа бизнеси и физически лица, които вече не можеха или не искаха, да обслужват дълговете си, превръщайки Кипър в страната с най-високо съотношение на лошите кредити във валутния блок. Това означава, че банките трябваше да заделят огромни части от капитала си като провизии срещу лошите кредити, вместо да отпускат заеми на фирмите и домакинствата.

За да облекчи проблема бе предложен нов закон за принудителното изпълнение през 2014, който да позволи на банките да влизат във владение на имотите на неизправните длъжници. Той обаче многократно бе спиран от опозицията, която се опасяваше от ефекта върху домакинствата и бизнеса. Отпускането на нови спасителни средства от Европа, което зависи от приемането на закона, все още чака.

Икономическият срив и правната несигурност създадоха „перфектната буря” за банките, казва Юън Хамилтън, директор по преструктурирането и събирането на лоши кредити в Bank of Cyprus.

„Заклещени”

„Понякога казвам, че националният спорт на Кипър е неплащането на банките”, казва Хамилтън, който е бивш директор в Royal Bank of Scotland Group Plc – „Не сме заинтересовани от масово принудително изпълнение, няма полза от това за банката. Това, което не искаме е хората да си казват:  ‘Няма да си платя ипотеката и не можете да направите нищо по въпроса.’ Направо сме заклещени, докато не се направи нещо по въпроса.”

Политическата чувствителност относно лошите кредити може да бъде видяна и при други нации със спасителни програми. Ирландия, която преживя срив на имотния сектор, накарал я да търси помощ през 2010, също бе сцена на протести срещу опитите на банките да изискат по-ефективно отнемане на жилищата. Новото гръцко правителство също планира да промени закона, така че да направи принудителното изпълнение по-трудно.

Повече от една трета от заемите на ирландските банки са лоши, докато в Гърция процентът е 42.

 „Големият процент лоши кредити отклонява мениджмънта от основната му роля, която е да отпуска заеми”, казва Мариос Келридес, генерален мениджър на Кипърската Кооперативна централна банка. „Политическият дебат за принудителното изпълнение създаде масово отношение на изчакване”.

Етикети:

,

Реклама

Коментари »

 Вашият коментар
Автор:
Коментар:
Реклама
Намерете ни във Facebook »