Президентът Барак Обама ще „вземе на мушка” богатите и Уолстрийт в следващата си реч „За състоянието на съюза” идната седмица, като ще очертае планове за набирането на над 300 милиарда долара, чрез затварянето на една от най-големите дупки в щатската данъчна система и налагането на данък върху най-големите финансови институции, пише „Файненшъл таймс”.
Опитвайки се да яхне вълната на нарастващия икономически популизъм, Обама ще обяви предложения, които ще доведат до напомпването на средствата, набрани от банките и богатите фамилии в инициативи, популярни сред средната класа, като добавянето на нов данъчен кредит за домакинствата в които и двамата съпрузи работят и увеличаването на детските надбавки.
Предложенията на Обама, обаче, вероятно ще се изправят срещу яростната съпротива на републиканците и мощното лоби на финансовия сектор във Вашингтон, което успя да блокира плановете за банков налог в предишните години.
Като предлага да сложи край на т.нар. дупка при „нарастваща база” върху капиталовите печалби, Обама се прицелва в разпоредби на данъчния кодекс на САЩ, които диспропорционално облагодетелстват най-богатите фамилии и много от най-успешните предприемачи.
При настоящата система, капиталовата печалба върху активи, държани до смъртта на собственика, не се облага с данък върху дохода.
Например, ако физическо лице наследи портфолио, което е купено за 1 милион долара, но е нараснало до 10 милиона долара, наследникът ще плати данък върху капиталовата печалба само върху разликата между десетте милиона и сумата за която продаде портфолиото в бъдеще, а не на разликата между 1 милион и бъдещата продажна цена.
Прехвърляйки състоянието си по този начин, богатите фамилии избягват плащането на данъци за милиони, а понякога и десетки милиони. Това е причината в данъчните среди тази вратичка в закона да е известна като „Ангелът на смъртта”.
Белият дом заяви в събота, че промяната, от която се прогнозира, че ще бъдат набрани 220 милиарда долара в идните десет години, ще засегне почти изцяло само най-богатия 1% от населението и че 80% от отражението всъщност ще е върху доста по-малка част – 0.1% от населението, основно хора с годишни доходи над 2 милиона долара.
Президентът ще предложи също и повишаването на горната ставка на данъка върху капиталовата печалба и дивидентите на 28%, като в същото време ще бъдат създадени буфери, които да защитят семействата от средната класа.
Предложеният данък върху компаниите от финансовия сектор и банките е поредният опит на президента да обложи сектора, в годините след финансовата криза. Предложеният налог от 0.07% върху пасивите на фирмите с активи над 50 милиарда долара, което касае около 100 институции, е подобен на данъка „отговорност за финансовата криза”, който президентът предлагаше във всеки федерален бюджет след 2010, и който така и не стигаше до приемане.
Целта на новия данък е да откаже фирмите от сектора да поемат прекомерен ливъридж, като се прицелва в по-широк набор пасиви и фирми, включително застрахователи, фонд мениджъри, брокери, както и банки, и цели да набере над 100 милиарда долара. Администрацията се надява, че предложението ще събере по-голяма двупартийна подкрепа, след като миналата година подобна идея бе предложена от републиканския конгресмен Дейв Кемп.
