Испанската лоша банка тръгва с известно усещане за хаос

09 декември 2012 - 12:30 |   Прочетена (1089) |   Препоръчай (1) |   Коментари (0)

Испания остави без отговор доста важни въпроси в бързането по създаването на „лошата банка“, която трябва да управлява токсичните активи, натрупани от банките в страната, създавайки вакуум в детайлите, който държи потенциалните инвеститори на ръка разстояние, пише Ройтерс.

Мадрид се надява да стартира SAREB, лошата банка, която в крайна сметка ще „приюти“ лоши заеми от 60 милиарда евро – индивидуални ипотечни кредити, имоти, изоставени парцели за жилищно строителство, до края на годината. Много от детайлите по това как ще бъдат управлявани и продавани активите остават неясни и по тях продължава да се работи.

Добрата новина за „архитектите“ на лошата банка е, че тя успя да набере частни инвестиции за 2 милиарда евро, съобщава източник на Ройтерс.

Търсенето на външни инвеститори засега приключи, но целта е била постигната само след като Мадрид се е поддал на натиска големите испански финансови институции да имат солиден принос.

Банките Sabadell и Santander и местните застрахователи Mapfre и Mutua Madrilena заявиха, че ще участват, а чужди групи със солидно присъствие в страната, като европейският застраховател AXA, също обмислят да инвестират.

Източник на Ройтерс, близък до Barclays, твърди, че банката също възнамерява да участва.

Други водещи испански банкови играчи, обаче, като BBVA, се съпротивляват, а някои от чуждестранните инвеститори, които Испания се надяваше да привлече, като инвестиционните фирми и държавните инвестиционни фондове, изглеждат слабо склонни да участват, поне до февруари-март.

Причината е, че повечето искат яснота по активите, които ще бъдат прехвърлени в SAREB, стойността им и как ще се финансират евентуалните продажби на заемите. Дори на фона на първото прехвърляне на активи, което предстои, много от тези въпроси са неясни.

По силата на схемата, която е базирана на ирландския опит по преструктуриране на банките, платежоспособните банки прехвърлят лошите си заеми и владение върху имоти в новата лоша банка, при значителна отстъпка от номиналната стойност на заемите, като в замяна получават гарантирани от държавата облигации.

„Има огромни логистични въпроси. Нуждаете се от адвокати, инфраструктура, техническо обслужване. Нищо от това не е готово“, казва банкер, консултиращ потенциални чужди инвеститори в SAREB.

„Нашето усещане е, че има пълен хаос“.

Четири национализирани банки, Bankia, Catalunya Banc, NCG Banco и Banco de Valencia – ще изсипят дисконтирани активи за 45 милиарда евро в SAREB до края на годината.

Тези банки ще получат в същото време европейска помощ за 37 милиарда евро, за да запълнят капиталовите дупки, отворили се, когато се пукна имотният балон преди пет години.

Испания трябва да държи дела си от 3,9-те милиарда евро от началния капитал на SAREB под 50%, за да намали бремето върху публичните си финанси. В крайна сметка, SAREB ще увеличи капитала си до 5 милиарда, като поне 2,6 милиарда от тях ще дойдат от частни инвеститори.

Съмнения по оценката

Бързането да бъде създаден SAREB, за да може Испания да отговори на едно от най-важните изисквания за получаване на помощ за банковия сектор, е отчасти една от основните причини инвеститорите да се въздържат от участие.

В други случаи, като ирландския, заемите бяха оценявани индивидуално, преди да бъдат вкарани в лошата банка, но в испанския случай, се дава цена на цели портфолиа от активи, заради огромния размер и разнородност на активите.

„Това е проект, който е зле провеждан, реално ще инвестирате на сляпо“ – казва Мигел Ангита от Aguila, която посредничи между банките, продаващи активите и инвеститорите.

Бързането доведе и до обърквания относно оценките.

Някои водещи испански банкери и консултанти бяха „хванати“ неподготвени по отношение на въпроса как Испания възнамерява да оценява тези активи, в сравнение с коментарите на ЕК за начина по който ще бъдат оценявани те. Начинът на оценка на Европейската комисия предполага по-сериозен дисконт, коментират източници, запознати с преговорите около създаването на лошата банка.

„Беше малко изненадващо“, казва източник – „Ако знаехме, щяхме да използваме други цени на прехвърляне (към лошата банка)“.

Проблеми при финансирането

След като веднъж бъде създадена и работи, възникват и въпроси, като кога SAREB ще може да започне да продава активи, като някои банкери прогнозират, че може да отнеме до края на 2013 това да стане.

SAREB може да трябва да използва екипите на Bankia и на другите банки, за да управлява активите, сочат двама източници на Ройтерс, като добавят, че в момента се работи по споразуменията за обслужване.

На по-късен етап, части от заемите може да бъдат подложени на по-дълбок анализ, с подготовката им за продажба. Дори и тогава, обаче, има основателни страхове, че част от парцелите, които в момента не струват нищо, или недовършените сгради, които трябва да се разрушат, ще са непродаваеми.

За да купят имоти, които са в процес на публична продан, инвеститорите често търсят заеми, плюс гаранции, че хората, които евентуално ще купят от тях тези имоти, ще получат ипотечен кредит, което понякога става именно от банката която продава токсичния актив.

В момента вървят преговори за това как здравите банки в страната могат да финансират подобни покупки. Източник на Ройтерс твърди, че има дискусии и за това да се търси начин самият SAREB да може да довършва проекти или да застроява пустеещи парцели.

Чуждите инвеститори са поставили и други въпроси, като процедурите за разкриване на информация и липсата на адекватни данъчни облекчения, казват източниците.

SAREB си е поставила цел за годишна възвръщаемост на капитала от 14-15%, за планирания си 15-годишен живот, но липсата на изобилие от инвеститори и средства в краткосрочен план правят старта й труден.

„Има голям интерес от чужди инвеститори, но е трудно да разбереш каква част от него е реална“, казва един от банкерите, участващи в процеса.

Етикети:

,

,

Реклама

Коментари »

 Вашият коментар
Автор:
Коментар:
Реклама
Намерете ни във Facebook »