Бившият земеделски министър Венцислав Върбанов коментира в интервю за вестник „Труд“, че на пазара на земеделска земя назрява балон, подобен на този в жилищния сектор отпреди няколко години и предупреждава за фалити.
„Още в началото искам да кажа, че изразявам лична позиция на база личните ми наблюдения“, казва Върбанов – „Преди няколко години, най-вероятно с пари отвън, а и с пари, набрани от новосформираните акционерни дружества със специална инвестиционна цел се стигна до един период, в който абсолютно безразборно се купуваха всякакви земи. Това увеличи търсенето повече от предлагането и цените скочиха нагоре, като в някои региони даже станаха нелогични“, обяснява той.
„В един момент се стигна дотам, че много хора, увличайки се по това, че е атрактивно купуването на земи, започнаха да теглят и кредити, за да купуват земи. Така че една голяма част от притежаваната земя в момента е придобита с кредитни пари. Цените продължиха да растат, скочиха 3-4 пъти и вече стигнаха тавана си“.
Според Върбанов основната опасност е, при една лоша година, „различна от предходните три години, които горе-долу бяха благоприятни и земеделците си обслужваха кредитите“, да станем свидетели на тези опасности.
„Може да се стигне до един абсолютен срив както по обслужването на кредитите, така и в цените на земеделските земи. Голяма част от хората, които са закупили земеделски земи с кредити, няма да могат да ги обслужват и това ще доведе до ново предлагане, този път от страна на банките на по-ниски цени“.
Очакванията за 2014 г. на пазара на земя, обаче, продължават да са големи и в посока за ново поскъпване на земята. Тогава се дължи и на падането на ограничението в конституцията чужденци да придобиват земи у нас. Според Върбанов, обаче, чужденците, които са имали интерес да закупуват земя у нас, са можели и досега да го направят:
„Просто трябваше да си регистрират фирма в България. Аз не очаквам някакъв сериозен наплив. Още повече налице е горчивият пример с купуване на второ жилище от чужденци в курортните ни комплекси. В момента една голяма част от тези жилища са обявени за продажба, защото не носят никаква доходност“.
Истинските чужди инвестиции в земеделския сектор не се появиха
„Истинските чуждестранни инвестиции в земеделието не се появиха. Аз си спомням два-три случая на пълни провали - идват, изкупуват земя, опитват се да правят земеделие в България, след което се отказват и напускат. Най-драстичният пример бе с широко пропагандираните китайски инвеститори във Видинска област, и то в най-бедната община - Бойница, които постепенно се отказаха от начинанието си“, припомня той.
Върбанов обяснява, че рентата в последните години се движи със същите темпове като цената на земеделската земя.
„В някои райони вече самите арендатори разказват, че работят само за собствениците на нивите, за да могат да им плащат рентата. Така че и за цената на рентата, отново ще се повторя. При една по-лоша година, когато евентуално земеделските производители биха имали затруднение, това ще доведе до ново пренареждане на пъзела в сектора, до нови проблеми, евентуално до фалити на земеделци, потънали в борчове. Рентата например мина 100 лв. за година - в района на Балчик, около Добрич. Виновни са и самите арендатори, които се състезават в покачването на рентата, а това не може да продължава до безкрайност“ – сочи той.
„Между другото именно благодарение на изплащането на рентата се стига до липсата на социално напрежение в селските райони. През последните години много често се напомняше какви големи субсидии получават земеделските производители. В пресата имаше заглавия колко милиона са взели зърнопроизводителите под формата на земеделски субсидии. И вероятно затова върви това състезание с наддаването с рентата. Но никой не си даваше сметка, че земеделските производители плащат повече рента, отколкото получават субсидии“, казва Върбанов.
Той се изказва в подкрепа на идеята собствениците на земи първо да предлагат за продан нивите си на дългогодишните си арендатори и ако те откажат, на други купувачи.
„Според мен тази практика бе много правилна, тъй като самите ползватели постоянно инвестират в подобряване на качествата на земеделските земи. Те влагат един немалък ресурс за поддържането на земите и повишаване на тяхното плодородие. Затова бе най-логично тази земя да се предлага за продан първо на този, който вече е инвестирал в нея, разбира се на цена, която е изгодна на собственика. Отпадането на възможността собственикът първо да предлага нивите за продан на дългогодишния си наемател евентуално може да навреди най-много на тези млади фермери, които са кандидатствали за европейски пари, защото те имат ангажимент да поддържат една и съща земя в продължение на 5 години. И когато изведнъж тази земя бъде продадена от собственика на друг, те ще загубят част от субсидиите си“.
Той хвали вървящата между отделните фермери и фондове комасация, като казва: „Това е работеща практика. При нея обаче има определена несигурност пак по отношение на земеделските субсидии. Ето сега се дават допълнителни субсидии за сеитбообращение, ако в продължение на 5 години, на едни и същи площи фермерът редува културите. При тази размяна на нивите всяка година не е сигурно, че фермерът ще запази същите площи. Но смятам, че с течение на годините проблемите ще намалеят. Хората вече започнаха да свикват, че трябва да имат правно основание, да имат подписани договори и т.н“.
Според него на дневен ред още в началото на новия парламент, по отношение на сектора, трябва да са поземлените отношения, т.е. комасацията.
„Крайно време е да се въведат преференции за инвестиции в напояването“, коментира още Върбанов.
