Пекин трябва да избегне гигантско пукане на имотния си балон

06 юни 2011 - 13:54 |   Прочетена (1100) |   Препоръчай (0) |   Коментари (0)
Статия на Джамил Андерлини от Financial Times Всеки знае максимата, че когато започнете да получавате съвети за акциите от момчето, което чисти обувките ви на улицата, е време да продавате. А какво да кажем за това – когато шофьорът на такси в Пекин ви посъветва в кой жилищен комплекс да потънат спестяваните цял живот пари? Това дали китайският имотен пазар, описан от инвеститора Джим Чанос като „Дубай умножен по хиляда“ е гигантски балон или не е един от най-значимите въпроси в света на финансите днес. Защото не само съдбата на китайския растеж зависи от жилищното строителство – съдбите на още много икономики, особено на износители на ресурси, като Австралия и Бразилия, също зависят от търсенето от втората най-голяма световна икономика. Въпросът е важен и от геополитическа перспектива. Жилищното строителство е такъв локомотив на икономическия растеж в страната, че ако имотния балон се пръсне, шокът, който ще произтече от това ще доведе до едноцифрен (и то в ниския едноцифрен диапазон) икономически растеж. Според изчисления на комунистическата партия, икономическият растеж на страната трябва да е 7-8% годишно, за да се държи социалната стабилност под контрол. Новоизлюпената китайска средна класа може и да не е много склонна да приеме авторитарно, еднопартийно управление, ако стане свидетел на това как стойността на новите им апартаменти и вили се изпарява, като резултат от лошото партийно планиране на икономиката и създаването на подобен имотен балон. Та, има ли балон на китайския имотен пазар или не? „Гори“ от празни или полузастроени жилищни комплекси из цялата страна говорят, че има. Но, за нещастие, най-умните хора с които говорих не мислят така. Някои смятат, че балон има, други че няма, а някои дори, че и да има – той никога няма да се пукне. За тези, които дефинират балона като светкавично увеличаване на дълга, което подкрепя спекулата при растящите цени на активите, китайския имотен пазар определено не се вписва в това описание. Съотношението на дълга на домакинствата към разполагаемите доходи в Китай бе само 45% в Китай през 2010 година, доста под онези 55% в САЩ през 1960 и изобщо несравнимо с онези 130%, достигнати по време на върха в имотния балон в САЩ през 2007, по данни на брокера CLSA. Но ако дефинирате балона като фундаментално несъответствие между цени и стойност на имотите, тогава китайският пазар е водещ кандидат. В покрайнините на Пекин, близо до летището, има дузина вилни селща с имена като Палм Бийч, Катей Вю, Льо леман лейк, Мезон де Бурбон. Въпреки тези грандиозни имена, дори най-доброто от тези селища прилича на трудноописуемите предградия на Хюстън и Лас Вегас. Много от тях са калпаво строени и с лоша изолация, с малка ивичка кал за заден двор и с изглед към стените на къщата на съседа. Но цената на нормална вила в Пекин вече гони 40 милиона юана (6 милиона долара), което е достатъчно да си купите имение в Лондон или луксозен апартамент в Манхатън. При близо 30 проекта, които се строят в полето отвъд китайската столица е трудно да си представиш, че подобни цени са устойчиви. Луксозните вили в Пекин са екстремен пример и не съставляват целия пазар, но в по-голямата част от градовете в страната средните цени на имотите надвишават с повече от 10 пъти средния годишен доход на домакинствата. Цени при съотношение 3 пъти годишните доходи на домакинството се считат за нормални в развитите страни, а цени от 5-7 пъти са доста често явление за азиатските икономики. Бичи настроените по отношение на китайския имотен пазар твърдят, че официалните данни значително подценяват реалните доходи на населението, като не включват т.нар- „сиви приходи“ – реалните заплати, които са в пъти по-големи от декларираното, подкупи, бакшиши и т.н, които не влизат в официалната статистика. Оптимистите сочат също, че безумно високите цени се подкрепят от правителствените обезщетения за собствениците, чийто имоти се отчуждават и се разрушават за строителството на нови модерни комплекси. Това е причината Пекин и другите големи градове да са пълни с шофьори и работници, които на хартия са милионери, въпреки заплатата си от 2500 юана месечно – заради цените на апартаментите, получени като обезщетение, които поскъпнаха до небесата. Но дори и най-бичи настроените и отричащи да има балон, признават, че цените на жилищата са твърде високи в Китай и в дългосрочен план са неустойчиви. Въпросът е, предвид това, което е заложено на карта за Китай, комунистическата партия и глобалната икономика, дали Пекин ще съумее постепенно да върне цените до резонни нива без да предизвика гигантско пукане?      

Етикети:

,

,

,

Реклама

Коментари »

 Вашият коментар
Автор:
Коментар:
Реклама
Намерете ни във Facebook »