Инвеститорите в Berkshire разчитат повече на вярата в Бъфет, отколкото на информацията

20 февруари 2014 - 17:51 |   Прочетена (916) |   Препоръчай (1) |   Коментари (0)

От години производителят на химически продукти Lubrizol публикуваше годишни доклади за дейността от по над 80 страници, в които детайлно се изброяваше всичко, от инвентара до пенсионните задължения. Днес, инвеститорите трябва сами да си правят сметките, за да разберат накъде вървят резултатите на компанията.

Разликата е, че през 2011 година Berkshire Hathaway Inc на Уорън Бъфет плати 9 милиарда долара за Lubrizol и резултатите на компанията вече са „пакетирани” с тези на още няколко производствени бизнеса.

83-годишният Бъфет отдавна подчертава откровеността и желанието си да даде на акционерите равен достъп до информация за компанията. Милиардерът често включва самокритични бележки в писмото до акционерите и прекарва часове в това да отговаря на въпросите им по време на годишното общо събрание в Омаха, Небраска.

Въпреки това, компанията, която ще отчете годишните си резултати за 2013 идната седмица, с очаквания печалбата да е рекордна, става все по-непрозрачна предвид пет десетилетия на непрестанни придобивания.

„Въпросът е критичен”, коментира Мейър Шийлдс, анализатор на Keefe Bruyette & Woods. С разрастването на компанията, инвеститорите трябва да разчитат все повече на репутацията на Бъфет, а не на данните”, коментира той.

„Наистина не знаете какво получавате от Berkshire Hathaway.”

Успехите на Бъфет в генерирането на доходности, биещи пазара, убедиха много инвеститори, че знаят достатъчно, коментира Шийлдс. Бъфет пое Berkshire през 1965 и я трансформира от текстилен производител в 280-милиардна холдингова компания, с операции проситращи се от текстил, транспорт, производство, енергетика до застрахователната индустрия. По пътя си до успеха, той направи богати и много от ранните си последователи.

„Какво има тук?”

Доверието на инвеститорите може да намалее, в момента в който Бъфет вече не е начело на компанията. Много от най-големите акционери имат лични връзки с милиардера, а самият Бъфет притежава 20% от Berkshire.

Бъфет е обещал да раздаде повечето си акции за благотворителност.

Разкриваната информация е достатъчна за инвеститорите му в момента, коментира Джеф Матюс, инвеститор в Berkshire и автор на книга за компанията.

„След като си замине един ден, хората ще се запитат: Какво има тук, какво притежавам?”.

Бъфет се опитва да прави годишния отчет разбираем, като разчита на Карол Лумис от списание Форчън за редакцията на писмото до акционерите, което е част от годишния отчет. Коментарите му, които са обикновено 20 до 25 страници, са написани за хора като сестра му, които не са професионани инвеститори.

Капиталовите разходи

„Те са вкарали голяма част от парите си в Berkshire,” – коментира Бъфет в интервю за Чарли Роуз през 2012 – „Искам да им обясня това, което е важно за тях, това, което бих искал да чуя от тях, ако нашите позиции се обърнат”.

В последните години това означаваше покриването на теми като капиталовите разходи, инвестицията за над 10 милиарда долара в International Business Machines Corp и кога би имало смисъл да започне да се изплаща дивидент. Той сочеше в писмото и последните развития по работата на борда по избирането на негов евентуален наследник.

Писмото бива следвано от 70 и повече страници от данни и дискусии за инвестициите на Berkshire и на дузините му оперативни предприятия. Някои от големите, като железницата Burlington Northern Santa Fe и авто застрахователят Geico, си имат собствени секции. Други, като Fruit of the Loom, която имаше 26 000 служители в края на 2012, почти не се споменават.

Напоследък, регулаторите искат разкриването на повече информация. Миналата година Комисията по ценните книжа и борсите поиска от Berkshire да даде повече данни по претенциите по природните бедствия при застрахователните и презастрахователните му дружества, които носят около 30% от печалбите на конгломерата.

Подобни данни повечето конкуренти дават отдавна, докато при Berkshire подобна разбивка е видна едва в последните отчети.

„Ограничено разкриване на информация”

„Фактът, че не го правят сами, говори за нагласа на много, много ограничено разкриване на информация”, коментира Шийлдс от KBW.

Регулаторът поиска от Berkshire да даде повече обяснения и по дериватите, с които Бъфет залага на дългосрочния ръст на борсата и по отношение на кредитоспособността на кредитополучатели. Задълженията по тези контракти скочиха сериозно през 2008 и доведоха до резки флуктуации в печалбата на компанията в последващите години.

През 2011 регулаторите поискаха Berkshire да идентифицира кои са книжата, във връзка с които прави отписване за 1.02 милиарда долара.

Berkshire отговориха, че отписването е свързано с облигации при дъщерно дружество на Energy Future Holdings Corp., енергийната компания на конгломерата, базирана в Тексас. Бъфет в последствие пое отговорност за загубата, наричайки я „голяма непредизвикана грешка”.

Той коментира, че ограничава разкриването на информация за инвестициите в някои акции и облигации, за да осуети имитирането на инвестиционните му идеи. В останалите случаи, компанията се опитва да „представя колкото се може повече информация, касаеща стойността, колкото е резонно, предвид дължината на документацията”, пише той в принципите си за годишните доклади.

Етикети:

,

,

Реклама

Коментари »

 Вашият коментар
Автор:
Коментар:
Реклама
Намерете ни във Facebook »