Двама мъже го посрещнали в полицейския участък, докато бил ескортиран в януарския студ. Пън Чънсян не попитал кои са. И двамата били със светло яке и носели тъмни чанти.
Трябва да са „Гуо Бао“, помислил си Пън. Това е името на тайната полиция, която трябва да бди за реда сред 1.3-милиардното население на Китай.
„Поканили сме ви тук на разговор“, казал единият от мъжете, който изглеждал около десетилетие по-възрастен от другия, разказва Пън.“Не трябва да се притеснявате“.
„Знам“, казал 32-годишния Пън, „Разговор на чай, нали?“
„Вие много знаете“, отговорил офицерът – „Бил ли сте на такъв досега?“.
Пън отговорил, че не е бил. Блогърът, който пише за ръста в цените на имотите, принудителното отнемане на жилища и корупцията, заявил, че е чел онлайн за „разговорите на чай“.
Терминът „хе ча“ буквално означава да пиеш чай, но е евфемизъм за неофициален разпит на граждани, които са „прекрачили границите“.
„Именно. Четеш твърде много неща онлайн и ти влияят“, заявил му офицерът.
10 минути по-рано Пън бил у дома, все още по пижама. Жена му, Гу Цяни перяла дрехите, докато тъща му повивала 8-месечния му син Таотао.
Чукането на вратата в 11.30 сутринта в неделя ги разтърсило. В момента в който двамата полицаи влезли у тях, бабата на Таотао го внесла в спалнята и затворила вратата. Жената на Пън се паникьосала. Грабнала смартфона му и включила на гласов запис. Пускайки го в джоба му, тя тихо му казала да е внимателен.
Пън също бил нервен, несигурен за това какво се случва. Той знае, че хората може да изчезнат с месеци, след неочакван сблъсък със закона. Оставил смартфона на запис докато не се уверил, че няма да напуснат квартала му, в предградията на Тянцзин, на 144 км от Пекин.
Когато колата спряла в местния полицейски участък, той се успокоил, осъзнавайки, че вероятно няма да е повече от „разговор на чай“ заради нещата, които пише в блоговете си, разказва Пън в серия от интервюта за Блумбърг.
Цвете за Норвегия
Разказите за подобни разговори стават все по-чести онлайн, написани от обикновени хора, като Пън,в т.ч студенти и офис служители. Те разказват как полицията се опитва да използва разговорите, за да подтисне дейности, които се считат за заплаха за стабилността.
Жена била разпитвана, след като подарила цвете на норвежкия павилион по време на Международното изложение в Шанхай през 2010, като благодарност, че базираният в Осло нобелов комитет за мира е наградил китайския дисидент Лю Сяобо.
Чрез статиите си блогърите демистифицират едно от средствата на правителството за социален контрол. Някой от тях се шегуват, ча се част от китайската „Чаена партия“. Има дори онлайн указание от активист – как да се държиш по време на „разговор на чай“, със съвети като – не се ядосвай, никога не показвай страх и избягвай да обиждаш разпитващите.
„Тихото мнозинство“
Пън започнал с блогърстването близо 4 години по-рано, в началото на 2009. Той искал да подчертае проблеми в обществото, така че животът за обикновените хора, като него, да стане по-лек. Той е пример за това как китайските граждани избират действия, без значение колко малки, и показват готовност да се изправят срещу властите, във време когато бързото развитие на страната преоформя живота им.
Първата му статия критикувала ръста в цените на имотите, подхранен от плана за стимулиране на икономиката за 4 трилиона юана.
Почти никой не я прочел. Нито един коментар.
Пън нарекъл разсъжденията си „Мълчаливото мнозинство“, по името на сборник есета от Уан Сяобо, автор на бестселъри сравняван с Кафка.
Пън купил пиратско копие на творбите му, когато бил на 17 и казва, че сатиричните творби са провокирали чувството на независимост в съзнанието му.
Повечето нощи той прекарва взирайки се в голям монитор Samsung, облепен с жълти лепящи се листчета с паролите и потребителските имена на Гу за различни сайтове за пазаруване. Отвреме-навреме, тя разпространява по някоя от статиите в блога му.
„Нерадикален“
Той пише за ежедневните проблеми: токсичната храна, местната корупция и последиците от политиката на едно дете. За периода в който пише, блогът е премахван 4 пъти. Той винаги успява да го върне. При последното „прераждане“ сложил своя снимка, на покрити с мъх скали с надпис „Гражданинът Пън Чънсян“.
„Пън не е радикален, но има куража да говори“, казва Джао Уей, приятел и блогър. „И има куража да говори под истинското си име. Завиждам му за това“.
В момента в който полицията потропала на вратата му, блогът му имал над 1000 последователи на Sina.com, един от най-популярните китайски уебсайтове.
Това е малко в сравнение с някои от най-популярните блогъри, като писателя и автопилот Хан Хан, който има над 1 милион читателя.
Въпреки че е известен като „разговор на чай“, никой не предложил чай на Пън в участъка. Вместо това, цивилен служител налял гореща вода от термос в чашки за еднократна употреба.
Разговорът започнал с въпрос на офицера какво мисли Пън за Китай.
„Никой не може да отрече постиженията от последните 30 години“, заявил Пън – „Но има някои много сериозни проблеми – корупцията, насилственото извеждане от жилища, високите цени на имотите и на медицинските услуги. Правителството трябва да уважава правото на хората да говорят“.
След това го разпитали за детството му. Пън е израснал в планинско село в централен Китай, където до 1996 нямало електричество, а първият павиран път се появил през 2000.
Родителите му са от етническата група туцзя, едно от 55-те официално признати малцинства, и са фермери. Те спрели по-големия му брат от училище, за да могат да си позволят да издържат Пън, който бил по-ученолюбив.
След като завършил, той отказал работа в държавна компания, за да избегне превръщането в бюрократ в родния си град. Предпочел да работи на поточна линия в завод на Siemens AG в близък град. Учил сам английски и се преместил в Тянцзин, когато и фабриката била преместена там.
Там бил повишен в екипа превеждащ графиките на дизайна.
Кариерата в Siemens
Полицията знаела доста за Пън и преди да го привика. Базираната в Мюнхен Siemens го е пращала на два пъти до Германия за обучение, а миналата година е получил скъпоценното хукоу, разрешително за местожителство, което позволява на работници-мигранти по-добър достъп до училища и болници.
Siemens го прероръчали на тази позиция, заради добрата му работа, казва Пън.
След това полицаите намесили и семейството му и го попитали: „Какво мисли жена ти?“
Пън се оженил за Гу, която е негова колежка, през 2010.
„Подобно на всички жени в Тянцзин и тя иска съпругът и да стои далеч от неприятности“, отговорил той.
След 4 часа разпити най-накрая той не издържал и запитал за какво е там.
Полицията се изненадала, че не знае, казва Пън. Заявили че преди 6 дни е написал статия за журналисти, които протестират срещу цензурата в Southern Weekend, излизащ в Гуанджоу вестник, известен с либералните си позиции.
Спорът прерасна в национален скандал за ограниченията на свободата на пресата.
Ли Кай-Фу, бившият директор за Китай на Google Inc., разпространил виждането си по проблема сред 32-та милиона свои последователи в микроблог платформа. Дни по-късно, той публикувал снимка на сервиз за чай, добавяйки, че в устата му има лош вкус.
Пън се включил в публична подписка, в подкрепа на служителите на вестника и призовал и читателите си да го направят.
По-младият от офицерите го запитал дали осъзнава, че петицията е манипулирана от антикитайските сили на Запад.
„Аз съм обикновен гражданин, откъде да знам“, отговорил Пън. Той добавил, че искал да изрази мирно позицията си.
„Можеш да имаш позиция за себе си. Опасно е когато хората изразяват съвместно позиции. Не е позволено“, било му отговорено.
В бъдеще, ако ще подписваш петиция, би било по-безопасно първо да се обадиш в полицията, заявил офицерът.
