Родопско село иска да премине към Гърция

31 октомври 2012 - 10:24 |   Прочетена (952) |   Препоръчай (0) |   Коментари (1)

Родопското село Црънча, намиращо се близо до границата с разкъсваната от дълговата криза Гърция, иска да премине административно към южната ни съседка, става ясно от репортаж на вестник „24 часа“. Жителите на селото са отчаяни, че вече 20 години не могат да получат земята си.

"В Гърция земята и земеделците се уважват, у нас на почит са далавераджиите. Затова искаме да минем административно към съседната държава", казват пред вестника жителите на родопското село. Те са изпратили писмо до посланика на Гърция у нас.

"Искаме специална процедура за прехвърляне на крайграничните села Црънча и Бръщен към област Драма или към Кавала", се казва в писмото.

Причината за крайното решение на селяните е, че вече близо 20 г. в селото, което е на няколко километра от граничната бразда, не могат да си възстановят собствеността на земята. Те са създали и инициативен комитет "Върнете земята на Црънча", който се оглавява от бившия зам.-министър на социалната политика в кабинета "Станишев" Васил Войнов.

"Търпението на хората към държавата, общината и чиновниците в земеделските служби е изчерпано. Готвим протест чрез блокиране на международния път Илинден-Ексохи. Също и гладни стачки, а и протест пред МС", заяви Войнов, който е родом от Црънча.

Откритото писмо, подписано и от кмета Илин Долапчиев, е изпратено до президентството, МС и централите на най-големите партии.

Освен за земята те винят в абдикация българската държава при искането им от десетилетия да бъде асфалтирана отсечка от 7 км до съседното с. Ваклиново. Сега заобикалят и въртят 50 км.

"Като в блато сме, а от блато нали знаете как се излиза. Не вярваме вече в България, затова искаме да идем към Гърция", разяснява вижданията на съселяните си Красимир Долапчиев.

"Имам 11 дка и не мога да си ги върна. Нямам пари да плащам за скици и заснемане. Искат по 10 лв. на точка за всяка нива, а в един парцел има много точки", казва 74-годишният Кемил Онбашов. Той е със 150 лв. пенсия и пресмята, че поне 6 пенсии му трябват, за да си възстанови земята.

"След като не е моя, горското в Доспат е приготвило една ливада и нива за залесяване", нарежда пенсионерът.

"30 дка имам, искат ми да плащам на точка - излизат около 3000 лв. Откъде да ги взема?", казва Ахмед Яшаров. Той е с 415 лв. пенсия, храни с нея внуците си, понеже родителите им работят от години в Кипър.

Яшаров твърди, че има акт за земите на името на дядо му и е признат в поземлената комисия в Доспат.

"Имам решение, но нямам нотариален акт. Трябва да платя, за да ми ги дадат. Нямам толкова пари. Излиза, че трябва да си я купя земята от дядо ми, това е абсурд", нарежда той. 61-годишният мъж показва наследствена декларация и данъчна, че е наследник от 1926 г.

Всички в Црънча знаят къде са нивите им и не спорят помежду си за граници. Яшаров също твърди, че част от нивите му ги залесяват.

Кашата в селото започва в началото на поземлената реформа. През 1993 г. пристига фирма, която заснема имотите. Хората гледали с недоверие, а и някой пуснал слух, че който си вземе земята, ще плаща огромни данъци.

"Кой в онова време е вярвал, че ще ни я дадат? То още миришеше на комунизъм. Имаше голямо недоверие какво ще стане", спомня си Яшаров.

За 20 г. той е успял да си върне само дребни парцели в съседната община Сатовча, а от община Доспат - нищо. Според него проблемите идват от прехвърлянето на документи, след като селото минава от Благоевградска област в Смолянска.

Според местните това, което се връщало, се разминавало коренно с действителността и затова се наложило да се заснеме наново цялото землище на Црънча. Объркването обаче ставало все по-голямо.

"През 2006 г. се прави ново заснемане. Фирмата обаче явно не си е свършила работата и е почти безсмислено", казва кметът Долапчиев.

Управникът сочи, че според заснемането училищният двор се води нива, пътят за цялото село е изместен с 20 м от действителното му местонахождение.

"Црънчанци са жертви на общински управници през годините. Те останаха единственото село без документи за нивите си. Този елементарен проблем може да се разреши за 3 дни, като се прехвърят готовите данни от компютрите на едната фирма към компютрите на другата фирма.

Държавата или общината да се разплати с тях и хората да си получат скиците и документите за собственост, но не да заплаща собственикът допълнителните 3-4 хил. лв. Той не е виновен, че имаме държавници и общинари, които не знаят как да правят поземлена реформа", казва Войнов.

 "Хората може да си получат нивите, но вече съществуват други правила, различни от тези, когато държавата плащаше процедурите. Сега скиците, заснемането и другите технически процедури трябва да се платят от заинтересованата страна", казва шефът на земеделската служба в Доспат Юлиян Качаров.

Имало график за заснемане по местности, била направена карта и на хората им била дадена възможност. Те обаче не отишли.

Така времето, в което за връщането на земята плащаше държавата, отлетяло. Сега им искат да покрият разходите, за да се плати на фирмата за заснемане на парцелите и да имат нотариални актове.

Сега невърнатите земи в селото са собственост на общината. Тя дори има право да ги продаде, заложи в банка или да извършва друга дейност с тях.

"Кметът на Доспат Антим Пържанов казва, че докато той управлява, няма да иска наем от црънчанци. Но като дойде друг и реши, може да иска да се плаща за използването на нивите", кахъри се Долапчиев.

Според него единственият изход е да се направи ново заснемане, което обаче да се плати от общината или държавата. По груби сметки става въпрос за около 70 хил. лв.

"Ако се спази законът, нито държавата, нито общината може да плати, тъй като са минали сроковете за това. Проблемът е, че в началото, когато държавата е плащала за връщане на земята, никой не е обяснил в селото, че след това трябва да вадят сами пари", каза кметът на Доспат Антим Пържанов.

"Лъгаха ни предизборно години, че общината ще плати на фирмата и ще имаме тапии за земята си. Сега се оказа, че ни я вземат, защото не можем да платим", контрират в црънчанци.

Според сметките на Долапчиев не са върнати около 1100 дка.
"Реално ние си владеем земите, сеем ги, обаче нямаме документи. Никой не може да вземе субсидия, защото не може да се направи договор за наем за земята, понеже няма документи", казва той.

Етикети:

,

,

,

,

Реклама

Коментари »

Жорката
11 януари 2013 - 19:55
1
Само така, нищо не става от тази скапана държава и тези загубени управници
 Вашият коментар
Автор:
Коментар:
Реклама
Намерете ни във Facebook »